in ,

Дневникът на министър Наско

Сряда

06:25 ч.

Мъчи ме странен сън. Азис получава средства по фонд “Култура”. Написал е книга и раздава автографи пред БАН. Вежди Рашидов черпи с шотове на Попа, а аз скачам с розово бънджи на тунелите на “Хемус”.

08:35 ч.

Време е за закуска. Мюсли крънч с обезмаслено бадемово мляко правят компания на сладките от елда и веган пудра захар. Вече мога да си позволя нещо по-така. Дано се задържа на поста, докато пробвам соленки с гречка, деконструирано оризово брашно и фламбиран гъши дроб от младо яре. Животът е хубав. Прекрасен ден на всички!

Четвъртък

07.10 часа

Събуждам се и казвам “добро утро” на птичките, които пеят в близост до моята тераса. Снощи пак съм заспал на прозореца. Но и това си има своя чар, по-близо съм до природата, до зеленината, до тич…. хи-хи, тичинките, калинките, малинките, дръвчетата и нерегламентирания простор на охраната.

Поздравявам слънцето, UV лъчите, дори пролетната си умора, казвам и здрасти. Храня се от слънцето, поемам лъчите за закуска на фона на нежна класическа музика – Брамс и Вивалди. Обещанията са, за да се спазват – казах, че ще бъда по-често в социалните мрежи и ето, че вече си водя дневник, който ще споделя в един момент с всички. Първо ще медитирам малко, после ще направя йога, накрая и коремно дишане. И след това се залавям за работа.

09.15 часа

И днес няма да се реша, излизам така, както съм се събудил. Хапнах за закусна едно кексче все пак, което ми е подарък от приятел, прибрал се преди дни от Амстердам. Много странно, навън е пролет, а виждам пингвин, който скача на въже и пръцка дъга. Поздравявам го.

Пингвините са много готини животинки, ще говоря с Кирил Петков да направим нашата зоологическа градина с много пингвини като в анимационното филмче “Мадагаскар”. Любимо ми е. Винаги, когато съм в кофти настроение, си го пускам.

10 часа

Влизам в офиса напушен… в смисъл, имам много мотивация и искам да отметна много неща днес. Напушен с идеи. Трябва да покажа, че не съм за подценяване. Но първо малко ще си полегна, че пролетната умора е като два дъмбела по 10 кила върху очичките ми. Минавам по коридора и поздравявам всички срещнати – секретарка, някакъв, когото не знам, телбода, един фикус, дори махам на гълъбите, накацали на прозореца. С тях имаме много общо.

13.00 часа

Пълна скука, направих си няколко видеа в офиса, но нещо не ги усещам. Освен това ми забраниха да ги публикувам. Направил съм си фалшив профил, където не добавям никого, за да си ги качвам там. Няма как да разберат, а пък аз така се чувствам пълноценен. Даже ще блокирам няколко журналисти да не ме разпространяват. То пък човек да не направи нещо хубаво в този прекрасен живот. Здравейте. И щастлив ден!

14.54 часа

Получавам писма от различни читалища в страната, които молят за финансиране. С пари всеки може. Трябва да направят като мен. С магия. С магия става всичко.

Влизам във фейсбук да чета вицове за животни и наркомани, защото се напрегнах от тези писма.

17:51 часа

След кратка фас пауза, две-три дръпки със задържане, продължавам с четенето на вицове. Споделям ви един, прекрасен е, смея се от три и половина на него.

Жена към мъжа си:
– Какво си правил снощи ти, бее ?!?
– Бяхме се събрали с приятели и викахме духове, ама нещо се обърка и дойдоха проститутки…

21:00 часа

Вечерям на прозореца. Китайско. От сладката ми се пада късметче: “Власт и дрегер”. Говорим си с Карлсон, който живее над мен. Хапвам и пица с гъ-би, много странен вкус имат, но ми е някак все тая. Чилвам си. Карлсон не си яде неговото парче, но ще му го ставя на прозореца, ако огладнее по-късно или мине оттук феята на зъбките.

Петък

9:00 часа

Честит петък! Публикувам картичка с пожелания за спокоен ден на приятелите ми във фейсбук. На някои даже споделям на стените икона за здраве и просперитет. Ведро ми е, през уикенда ще ходя до Петрич с приятели. Ще помагаме на местни баби и дядовци, които имат проблеми със събирането на някаква реколта. Трябва да служим за пример, да сме от полза на възрастните. Често ни черпят, когато стане така. Кориандър, магданоз, сещате се…

9:54 часа

В последно време съм задръстен от съобщения. Едни хора ми искат оставката, други ме питат кога ще въртим. Тези първите не ме харесват, имали нещо против наркоманите, а всички са хора на този свят. Къде бяха, питам аз, когато Веждичката беше на мое място? Защо нямат нещо против алкохолиците, а на мен скачат при положение даже, че съм чист, но тест няма да правя? Знаят ли те, че марихуаната помага за мъжката плодовитост? Не знаят, а аз искам да се множа – хе-хе. Нещо се напрегнах от коментарите, пускам си релаксираща музика на течащ водопад в тубата и се опъвам до прозореца. Лягам на перваза и пробвам да пръцкам дъга като пингвина от предните дни, но просто не се получава… Отварям вратата на предверието със секретарката, за да стане течение и да се проветри този бръшлян.

11:18 часа

Липсват ми студентските години. Сядахме от рано и пушехме бонг или наргиле, като вместо вода, ползвахме водка Флирт, че запазва спомените, а спомените си ми трябваха за поредния изпит. Беше райско, но нямаше нищо общо с райския газ. От него ми се ходеше до тоалетна по голяма нужда, въпреки че ме отпускаше. Нищо общо няма обаче с адреналин венозно. Все едно те бие ток. И в контакт съм бъркал, гадно е. Най-гадно е обаче да ядеш друсани гъби. Има едни с вкус на шоколад. Така ми каза един преател. Аз за един преател питам… Наричайте го просто преател, аз съм просто Наско. Държат те по половин ден. Най-краткотраен е ефектът на лепилото, но от него много се драйфа. Съдбата си прави шегички с мен – хи-хи. Прати ме да работя в администрация, където е пълно с канцеларски материали.

Неделя

13:00 часа

Петрич. Берем странни билки, ухаещи ми някак познато. Казват, че е коприва, но аз такава коприва не съм виждал досега, сигурно е от региона. Казват ми само да говоря тихо и да не вдигам шум, малко мнително се държат тук, но спазвам заръките. Оставям шумът на природата да ни заглуши. Палим си цигара и всичко е толкова приятно, че дори не ми се говори. Денят е много, много специален.

Този текст е плод на болната ни фантазия, брато, той е художествена измислица! Но ако те кефи, можеш да задоволиш интереса си с нашата нова книга “Как да оцелееш в България”, където сме се раздали като национал в дискотека. Можеш да я поръчаш от ТУК или да я прегледаш и евентуално закупиш от големите книжарници!

Кефи ли те?

Грозно: Треньор наби глава на жена съдия на мач (ВИДЕО)

ПИТАМЕ: Пречи ли пролетната умора на къркането?