Футболно мишкуване

Футболно мишкуване

Какво се случва в Българският футболен съюз (БФС) четиридесет дни преди неговия вече прословут конгрес? Дела без документи! Реално това е положението днес. Обикновено 40-те дни бележат отделянето на душата от тялото и изправянето й пред Страшния съд. В случая не е така, защото… какво ли е нормално днес във футбола ни, дами и господа? Затова и отбелязването на 40-те дни преди конгреса повече допада на цапаницата в „Дома на футбола“ в Бояна, все още възприемана от властимащите за някаква все пак картина.

Наскоро гениален спасител е измислил как да си върнем самочувствието – с приятелски мач срещу Гибралтар. Апропо, отбор който според статистиката има 2 победи за последните си 19 мача, а България –  само една. Както и да е. При победа на родния фен едва ли ще му стане по-добре. Но при, не дай Боже, загуба ще инкасираме може би най-конфузната обида като нация. И тогава вече нещата ще навлязат в етап „майка плаче, грамофон свири“.
Да, да – българският национален тим пропадна под мъдрото управление на БФС в тиня, която някои управниците явно считат за лечебните кални бани в Поморие. Боричканията за влияние в централата с цел налагане на клубни интереси доведе до потъването. И до оправданията, че клубовете не дават качествена продукция? Но какво вие, господа, направихте по темата? С методическа помощ, контрол, иновации и прочие като централа? Откакто Наско Сираков и Гриша Ганчев напуснаха изпълкома, вече и баланс няма там. Всичко е във властта на хора, които объркаха своята „национална кауза“ с националния отбор.

Странна тишина витае сега в „Дома на футбола“. Потъва се методично, а никой дори не вика и „Помощ“. Такова класическо снишаване никога не е имало в БГ футбола. А задавате ли си въпроса защо от сегашните управляващи не излъчват кандидат за президент? Елементарно – не искат да го направят мишена на недоволството. Всичко е само слухове, пускане на фишеци в медиите и … надежда. Огромна надежда висшият форум на 11 декември 2020-а да се отмени заради мерките срещу пандемията. Жалка работа.
Засега извън боянските терени и пряко клубно ангажирани лица официално се е афиширал само Христо Порточанов. След 10 години пауза в периода на пропадане той явно е зажаднял за битка и е заредил катюшата. Но всичко е бой със сянка. Мишена няма. На него дори и голямата уста Венци Стефанов не му отговаря. Подценява ли го или си дава сметка, че неговите ексцентрични атаки чрез медиите в родния футбол реално ги е въвел именно Порточанов? Още от средата до края на 90-те години, когато  неговият „Нефтохимик“ беше явление, защото играеше феърплей и не се изкуши да си уреди по втория начин титла като други по това време. Години, в които го наричаха Саддам Хюсеин на футбола ни най-вече заради твърдата му ръка на управление.

Сега желанието за битка на Портос вече го кара  да избързва и от неговия Инициативен комитет стрелят, но… времената днес са други. Членове от изпълкома имат тотално влияние в медиите и се налага да се използва сайта „Симитли.инфо“, с цялото ни уважение към местния информационен лидер. И ако БФС не бе допуснал „грешката“ да отговаря за 1000-ата лева за всеки участвал в заседание на изпълкома, за колосална заплата на президента и други подобни едва ли обществото щеше да разбере за атаката по крилото от Симитли.
Кандидатите явно са в храстите . Засега. А Порточанов държи радара и чака да пише фишове за нарушения в период от 10 години назад. Затова и се налага да се прогнозира за нов президент  по медийни публикации. А според тях цапаницата в Бояна става още по-крещяща.

Например Петър Величков в тандем с Димитър Бербатов. Бизнесменът, който навремето в изпълкома лансира Гриша Ганчев, сега е близък до най-силното лоби в централата. Това на „Лудогорец“, което властва след уволнението на Любо Пенев като национален селекционер.  Интересна двойка! Отвсякъде. Малко известна в двора на Цар Футбол персона в екип с дистанциралия се от футболния ни живот Бербатов, на когото тежи и камъка, че се е отказал от националния отбор в цветуща за изяви възраст.

Именно този факт използва старата хиена Венцеслав Стефанов в серия медийни откоса по голмайстор №1 в историята на националния ни отбор. Разбира  се, това не е случайно. Очаква се „белият вожд“ да издигне за Първи своя колега и приятел в изпълкома Емил Костадинов, който наистина не трябва да избързва с обявяване на кандидатура. Предполагам, знаете защо. Въпреки че напоследък героят от „Парк де Пренс“ започна да говори. Пред медиите.
Временният президент Михаил Касабов няма намерение да се кандидатира, но няма и да протестира, ако заради Ковид-19 държавата отложи висшия футболен форум. Той е временен избор и има шанс да защити с дела максимата, че често „най-постоянни са временните неща“. А и авторитета му пред УЕФА и ФИФА го защитава от това да е мишена. Той просто няма какво да губи в патовата ситуация.

Йордан Лечков, низвергнатият на практика в изпълкома след оставката на Борислав Михайлов през октомври 2019-а, има друга стратегия. Той продължава да твърди, че все още славният вратар е президент и неправомерно отстранен. За Лече изходът е конгрес, на който делегатите да не приемат оставката на Михайлов. За целта са необходими   50% плюс един вот от гласуващите. Вариант, при който той и Боби ще се върнат да управляват до февруари 2022-а, когато трябва да има редовен конгрес. Но дали самият Боби иска това? Може би при промяна на политическата обстановка в страната и добри резултати от рехабилитационната му програма от разходки и режим, какъвто не е спазвал и като футболист, той изненадващо да реши да се върне.

Догадки, догадки и пак догадки. При това мишкуване във футбола ни няма как да се каже нещо с конкретност. Държавата също отлага с решението да има или да няма конгрес. Може би защото въпросът „Да бъде или да не бъде българският футбол?“ вече не е актуален. И все пак – може би има шанс тези 40 дни да не са онези 40 дни. Нали уж Господ беше някога българин?

Владимир Памуков, „Труд“

40 дни преди конгреса

Публикувахте от Труд Спорт в Неделя, 1 ноември 2020 г.