Brato.bg
На днешната дата, 15-и октомври, през 1920 година се ражда Марио Пузо – бащата на “Кръстникът”, брато. Колко е велика книгата и създаденият по нея филм, няма да пишем. Малко са тези, които не са чели или гледали “Кръстникът”. Ако ти си от тях, значи си супер зле. Съвсем сериозно! Творбата на Пузо ражда цитати, които се използват доста често и днес.
Най-популярният сред тях е: “Ще му направя предложение, на което няма да може да откаже”. Виждал си го във Фейсбук? Възможно е. В тази статия ще ти разкажем за негово величество Пузо и най-великата му творба.
“Кръстникът”
Когато през пролетта на 1968-а световно неизвестният писател Марио Пузо влязъл в офиса на продуцента Робърт Еванс, обстановката била по-скоро тягостна. Нафуканият шеф на “Парамаунт” се съгласил да го приеме като услуга към приятел и бързал да отпрати досадника. Пузо бил с пура в уста и голямо шкембенце, но нямал самочувствието на един от най-продаваните автори в света, в какъвто щял много скоро да се превърне. В ръцете си държал плик с 50-60 страници текст, който искал да даде на киностудията.
“Неприятности?”, попитал Робърт Еванс, докато Марио Пузо нервно подръпвал от пурата си и мачкал плика с първите страници на “Кръстникът”. Писателят бил запален комарджия и вече задлъжнял с десетина хиляди долара на няколко казина. В ръцете му бил единственият останал шанс да не му счупят капачките на краката. Работното заглавие било “Мафия”.
“До сега никой не е слагал тази дума като заглавие на книга или филм”, гордо казал Пузо.
Основните му информатори относно гангстерският свят били крупиетата, на които задлъжнял. Докато залагал, писателят непрекъснато им задавал въпроси. Отначало даже го мислели за някакво ченге.
“Ще ти платя 10 бона за този текст плюс опция за 75 хиляди, ако се превърне в книга”, казал Робърт Еванс, по-скоро от съжаление, отколкото от ентусиазъм.
“Може ли да са 15?”, започнал да се пазари Пузо, цитиран от самият продуцент години по-късно. Стиснали си ръцете на 12 хиляди и половина.
После, без изобщо да прочете текста, Еванс го пратил в бизнес отдела на “Парамаунт” заедно с платежното нареждане за автора. Няколко месеца по-късно Пузо обаче го изненадал с телефонно обаждане.
“Може ли да сменим заглавието на текста? Искам да се казва “Кръстникът”, заявил Пузо на Еванс, който признал, че бил забравил за този текст.
Книгата на Пузо се превръща в един от най-големите бестселъри на всички времена. От него се ражда филм, направил революция в киноиндустрията, създал цяло ново поколение звезди и спасил “Парамаунт” от задаващия се фалит. През 1969-а “Кръстникът” оглавява класацията на най-продаваните книги, където се задържа цели 67 седмици. Преведена е на толкова много езици, че авторът им загубва броя. Тогава Пузо става един от най-известните и четени автори в целия свят.
Началото
Марио Пузо е роден в имигрантски квартал в Ню Йорк, а районът където живее е наричан “Кухнята на ада”. И двамата му родители, Антонио и Мария Ле Конти Пузо, са неграмотни имигранти от Авелино, намиращо се край Неапол. Като тийнейджър Пузо започва да чете книги, докато майка му иска да го превърне в най-обикновен работник на железницата. Именно там Пузо започва работа след като се дипломира, но по време на Втората световна война е пратен да служи в американските военновъздушни сили, които са разположени в Източна Азия и Германия.
Любопитното е, че той е затрупан с множество почести и медали след войната, въпреки че той никога не е стрелял. “Бях кьорчо”, признава Марио по-късно и започва да носи цайски. След войната той пребивава в Германия. По-късно се връща и учи социални изследвания в Колумбийския университет в Ню Йорк. През този период Пузо взима уроци по литература и творческо писане и започва да пише разкази. През 1946 г. се жени за Ерика Лина Бруск, с която се запознава в Германия. От нея той има трима сина и две дъщери. След смъртта на Ерика през 78 г., Пузо започва да го слага на сестра й – Карол Джино.
На 35-години Пузо публикува първата си книга “Тъмната арена” (1955 г.). От 1963 г. той започва работа като журналист на свободна практика. Предимно пише рецензии на книги, разкази и статии. През 1965 г. излиза втората му книга “Щастливият странник”, която е поредната творческа греда на писателя. Очаквано, и от двете книги Пузо не печели никакви пари. През 66 г. издава още една книга, този път за деца. По това време жлъчният му мехур започва да го ебава и Пузо влиза в болница. Освен че лечението му излиза скъпо, той започва да задлъжнява в различни казина. Тогава писателят решава да издаде роман. През 1967 г. излиза “Шест гроба преди Мюнхен”, то и тя не се оказва печеливша, въпреки че е много яка, брато. Признаваме и ти я препоръчваме да я прочетеш. Докато работи като журналист, както и от посещенията му в казината, Пузо става свидетел на различни мафиотски реплики и му хрумва идеята новият роман да е в тази насока.
“Адвокат с куфарче може да открадне повече пари от сто мъже с пушки”.
Така Пузо забогатява бързо. Международният бестселър е адаптиран на екран от режисьора Франсин Форд Копола, а филмите “Кръстникът” и “Кръстникът II” получават няколко “Оскар”-а, включително и за най-добър сценарии, който е писан от Пузо и Копола. Филмът изстрелва нагоре и неизвестният до тогава Ал Пачино, който в последствие става легенда в киното и наш любим актьор. Във филма участва и секс символът на баба ти и пра-баба ти – Марлон Брандо. Освен тях в кинолентата, която продължава в три части, участват още Джеймс Каан, Робърт Дювал, Даян Кийтън, Робърт де Ниро, Бриджит Фонда и Анди Гарсия.
В средата на 70-те Пузо работи по “Супермен” 1 и 2. Малко след големия успех той издава “Кръстникът: Документи и други признания”, “Лас Вегас отвътре” (77) и “Умират глупаците” (78). Трите книги са скучни. Последната е тухла, която изобщо не ни грабна.
През 1984 г. Пузо обаче пише нещо като отклонено продължение на “Кръстникът”. Става въпрос за книгата “Сицилианецът”, в която се разказва за живота на Майкъл Корлеоне по време на бягството му в Сицилия. Книгата е истински чук, а в нея бъдещият Дон се запознава с живота на Салваторе Джулиано или т.н. Робин Худ на Сицилия. Горещо ти я препоръчваме.
През 1990 г. излиза и политическият трилър “Четвъртият К”. През 1996 г. Пузо се връща към света на кръстниците и издава “Последният дон”. Книгата е сила и поне на нас ни хареса. През юли 1999 г. Пузо умира от сърдечна недостатъчност в дома си в Лонг Айлънд. Година по-късно излиза новата му книга посветена на организираната престъпност “Омерта”. Само ще вметнем, че ако си истински мъж, тази книга е за теб. През 2001 г. бял свят вижда и последната му творба – “Фамилията”, която е завършена от Каръл Джино, дългогодишен приятел на Пузо.
Писателят Жул Сийгъл си спомня с тъга за Пузо и разказва следната случка след смъртта на автора.
“Когато “Кръстникът” излезе, отидох при Марио и му казах. “Как се чувстваш сега, когато книгата ти е бестселър №1 в страната?”. Той ми каза: “И какво? Аз все още страдам от мазнини”.
