На дискотека може, а на мач – не

На дискотека може, а на мач – не

В България винаги обичаме да гледаме как го правят на Запад, но и да побългаряваме наученото. И този път не прави изключение. Цяла пролет БФС чакаше какво решение ще вземат в Германия за футбола, а после старателно преписваше. Няма лошо, нали искаме да сме сред силните на деня, въпреки че в крайна сметка всичко опира до възможности – финансови, а и не само. Но с тази разлика, че докато дори в Трета Бундеслига футбол ще има, у нас Втора и Трета лига затвориха кепенци предсрочно до лятото.
Поредният абсурд не може да бъде писан на сметката на футболния ни съюз този път. За него трябва да се търси отговорност нагоре по веригата, но с тази уговорка, че се чака „последно 10“, защото всяко решение по нашите географски ширини е предпоследно. Пример – носенето на предпазни маски по време на извънредното положение.

Сега засегнат е родният фен. Същият този клет, изстрадал запалянко, питащ подобно на Тодор Колев „как ще ги стигнем“… германците. Обявено бе, че през юни отварят нощни заведения и барове. В затворените помещения отново ще има посетители. Същото се случи с кината и театрите по-рано през месеца, но с уговорката да се продават билети за 30% от капацитета на залите. Пак през юни рестартира и сезонът в Първа лига – единствената дивизия, оцеляла след коронавируса у нас. Другите са на командно дишане. Но стадионите засега остават под ключ. Те се оказаха най-опасни за разпространение на COVID-19. Нищо, че говорим за открити пространства и далеч по-големи площи от тези в нощните клубове.

Излиза, че да се буташ и настъпваш в препълнена дискотеката е по-безопасно от това да стоиш на 20-хиляден стадион с още има-няма 1000-2000 души. Другият вариант е да се затвориш в бар със същите тези хора, с които можеш да отидеш и на стадиона. От въпросната рестрикция ще страдат и клубовете. „Левски“ продава виртуални билети за събития, на които не може да има публика, за да избие режийните разходи, но колко дълго може да продължи това? Отборите от Втора лига вече веят бяло знаме, след като им се забранява да печелят от билети. Колко изкарват е отделен въпрос, но всичко, различно от нула, е добре дошло в и без това празната обикновено клубна каса.
Излишно е да се обяснява силата на Цар Футбол и въздействието му върху обществото. Един от големите недъзи на родния шампионат е именно липсата на публика. Но как ще я върнем на трибуните, когато дори не й даваме шанс да си купи билет?

Източник: „Труд“