Макс
Ден 1. Ех, че хубаво.
Ден 3. Чета книги и си почивам.
Ден 5. Изгледах “Приятели”
Ден 7. Говорих си с пералнята, но и по-зле съм бил…
Ден 9. Пералнята ми се сърди. По-зле не съм бил.
Ден 11. Добре съм… Горе-долу… Май… Абе… според котката нищо ми няма…
Ден 13. Съзнанието и подсъзнанието ми вече трети час пият вино и пеят “ХУБАВА СИ, МОЯ ГОРО”.
Ден 15. Нямам треска. Така поне ми каза Чочко – моят миксер.
Ден 17. С пералнята се сдобрихме и най-после спрях да плача. Сега просто се смея… за какво, и аз не знам…
Ден 19. Камилата, която отглеждам в банята си, ми каза, че вече не я свърта на едно място, та ще я поразходя малко на терасата…
Ден 21. Дъмбълдор е в хола ми и бели чушки. Аз му помагам. Добре ни е.
Ден 23. Сънувах генерал Мутафчийски. Каза ми да не излизам никъде, след което ми плесна един шамар и се превърна в Таркан. Събудих се спокоен.
Ден 25. Седемте ми чакри се оказаха четиринадесет. Как разбрах ли? Хванах ги в спалнята ми да се прегръщат…
Ден 32. Днес пералнята, миксерът и камилата ми се обидиха и сега никой освен котката, не ми говори.
Ден 40. Днес удължиха карантината. Добрата новина е, че котката хвана мишка, която говори френски и готви. Вече няма да гладувам.
Ден 44. Аз и Антената горе, на покрива, имаме тайна връзка. Принципно тя излиза с Кабела, но какво да се прави… любовта не пита…
Ден 50. Котката разбра за връзката ни и каза на Кабела. Сега вече никой не ми говори.
Ден 98. Извънземните дойдоха в България, но не ги пускат в Бургас, защото нямат бележка от работодател.
Ден 108. Стигнах до просветление. Тази изолация ми помогна да се свържа с космоса. Оттам ми съобщиха, че Криско и Тита са агенти на КГБ, че Годжи и Мутафчийски са сиамски близнаци, но не знаят, че Господ е българин…
Ден 110-ти и… Ден ли е нощ ли е… Изядох котката, мишката и камилата. Налапах и миксера, но счупих зъб.
Ден 120-ти и… Пуснах си новините… Взех въже и реших да си правя бънджи от терасата…но… Последното, което чувам след скъсването му и преди да се натроша, е как съобщават, че се вдига карантината…
Ден 1-ви в болницата. Лежа в гипс, а Дъмбълдор ми носи сокчета и плодове.
Животът отново е хубав…
Неизвестен автор
