Макс
Февруарската зима е стиснала София за гушата от няколко дни и по всичко изглежда, че пускане няма да има. Сметките за тока са по-високи от жираф, а настроението е по-долу от мазето. И точно когато надежда няма, просто идва 6 февруари…
С отварянето на очите се сещаме, че днес сме на 359 Hip-hop Awards – събитие, което не пропускаме от първото му издание преди осем години. Трепетно е, почти като първия ни път с Цецка в онова безпаметно пиянско лято на село, когато беше времето на първите неща. Първо напиване, първо свършване с жена, първа изневяра, тройка, двойка в училище, единица към кръгла нула накрая след всички скандали и глупости.
В офиса на работа от слушалките цял ден буши български рап – старо, младо, ново, модерно, олд скуул. Гледаме клипове и се радваме колко са се развили нещата през годините. Текстовете са попадения, даже за някои си мислим, че трябва да се записват и издават в стихосбирки с автографи за поколенията напред.
Неусетно времето минава и нощта полага тежко тяло върху столицата. Булевардите са мокри, студът минава през всяка дупка на дрехите. Имаме нещо за вършене. Поканите за рап наградите на 359 са точно 3, колкото е бройката на нашия екип зад сайта, който четеш всеки ден. Медийни партньори сме на събитието отново, ще връчваме пак награда и няма как да пропуснем. Опъваме по едно малко уиски за бузки и тръгваме към уреченото място.
Спираме пред един от най-лъскавите и известни хотели в София, кръстен с женско име, започващ с М и завършващ на аринела. Като си платят, тогава ще ги напишем кои са. Крачките лека-полека водят до голямата зала, където ще има рапец и много свежи хора. Посреща ни пътека, усмивка от прекрасните хостеси, мамини те, кимват ни и двама-трима охранители. Показваме поканите и ни пускат. Вътре е малък рай – як звук, познати артисти от хип-хоп сцената и лежерни разговори преди голямото събитие. Вълнението е налице, ние обичаме Цецка да е и по лице, и по гръб, там нямаме никакви претенции.
Десетки гримирани очи ни гледат, защото сме се барнали с ризки и сакенца – малко нетипично за рапъри, ама разчупваме протокола с широките дрехи и кърпата на главата, мой. Погледите ни вдървяват леко и бързаме да седнем на местата си. Светлинките шарят наоколо и виждаме доста изпълнители, за които сме писали статии, за да популяризираме тяхната работа напълно безплатно. Така го разбираме – имаме аудитория и гледаме да помагаме. Информацията трябва да стига до хората.
Започва.
Водещи са лудаците Yoko и Wosh MC. Винаги актуални със своята непринуденост и искрен смях. Уошката е бая алтернативен и си остана в сенките, макар че беше у ВИП Брадър сто години. Облекли са го добре, не му е студено. Yoko показва обаче плочки. Да е жива и здрава мацката. Водят динамично, но не толкова бързо, колкото го можем с Цецка, сеш се? Звукът на тичащи джапанки по нанадолнище също го няма, тук има друг звук – звукът на едно цяло поколение рап изпълнители, стъпили на плещите на гиганти. Първообразът NDOE също е тук, което е гаранция, че легендите са живи. Слушали сме го на касетка, кви времена бяха – хляб и сирене ни стигаше, само и само на магнета да бичи специфичния му глас. Ходили сме на участия в други градове, спали сме по пейки, щото нямаше пари за хотели, а нашите ни търсеха с полиция. Спокойно, маме, вече сме с покана на маса на тузарско място.
Церемонията е на ниво, личи си, че организаторите са се постарали. Изпълнителите също са на ниво и май това е за първа година. Ако искаш да прочетеш кой кво е спечелил, отвори ТАЗИ СТАТИЯ.
Ицо Хазарта обира почти всичко. Заслужено. Върна се от сенките, за да покаже как се прави. Отвреме-навреме си трябва нещо такова. 100 Кила също е тук, поредната жива легенда на сцената. Тъмничният варненец, с когото сме ритали мач, казва нещо много силно на публиката. Обяснява, че е тръгнал от нищото, имал е едни къси гащи и една тениска. Сега е тук и не мисли да спира с хитовете. Завършва с нещо от сорта, че ако някой ти казва да бъдеш себе си, не се съгласявай и винаги прави една крачка повече. Не бъди себе си, развивай се, брато.
Килата, майка, обявява, че е завършва 12.клас и е абитуриент. Мощно броене до 12 изпълва залата, а Ицо Хазарта обявява, че ще му е шофьор на бала. Събраха се. Ще предложим нашата Цецка за дама на бала, само и само да имаме пръст в тая работа.
Категориите се сменят. Победителите също. Всеки благодари на някого и казва нещо силно. Най-много ни впечатлява репликата: “Аз имам беден речник, така че само ще Ви кажа мерси за наградата.” Кратко и ясно. Няма нужда от повече.
На сцената излиза Secta. Енергията е електричество, римите му са за психодиспансер. Дано катери още.
Пак Хазарта.
После пак Хазарта.
Леко ни дотяга да го гледаме вече, безсрамно много статуетки взима. Ама така е, щом е работил.
Пеене, танци, яки мацки – наградите си стават парти. Ние сме врътнали няколко чаши вино и сме готови да си ходим, защото продължим ли да пием, трудно си лягаме вкъщи.
Взимаме се в ръце някак и тръгваме. Вървим и аплодираме, крещим “Баси майката” и вече съжаляваме, че едно време не продължихме да правим записи върху първите песни на Мишо Шамара. Рап сцената се разви пред очите ни, а тая вечер беше черешката.
Не спирайте да творите, братоци и Цецки! Само бутане и само нагоре, шгоеа!
