“Вълшебните трийсет минути” – откъс от биографията на Федерер

Това е откъс от биографията на Роджър Федерер, която е на пазара, благодарение на издателство Premium Books.

Спортният свят беше в плен от неочаквания ретро финал между 35-годишния Федерер и вече 30-годишния испанец. Още преди 3 месеца, при откриването на тенис академията на Надал, двамата афишираха удоволствието си да играят заедно; сега обаче стояха един срещу друг в битка за най-жадувания трофей в техния спорт.

Федерер, № 17 в световната ранглиста, започна впечатляващо. В седмия гейм той оползотвори появилата се възможност за пробив и спечели първия сет с 6:4. После сякаш не забеляза, че грешките му се увеличиха, изостана във втория сет с 0:4 и накрая го загуби с 3:6. Продължи неуморно да атакува от всички страни, завършващите му удари бяха безупречни. В първия гейм на третия сет той отрази три брейкбола – бяха от аут, от ас и с печеливш форхенд. Това напомняше на годините, когато Федерер беше почти непобедим. Може би беше предупреждение: „Тук съм, ти не ме забелязваш, но аз съм готов на всичко – силен в главата, концентриран, в супер форма. Това съм аз, Роджър“.

При следващ случай успя да изтръгне пореден пробив сякаш беше детска игра. Поведе в началото, спечели сета с 6:1 и след около 2 часа игра водеше с 2:1 сета. Май това беше. Или пък не? Едно малко разконцентриране при резултат 1:2 в четвъртия сет доведе до трети загубен сервис гейм. Изведнъж Надал отново заигра силно, солидно и успя да спечели четвъртия сет с 6:3. Равенството беше красноречиво: 2:2 сета и всеки от играчите имаше еднакъв брой спечелени точки в сметката си – 110:110. „В този ден бих приел равенство, обаче при нас това няма как да стане“ – щеше да каже после Федерер.

Зрителите усещаха, че първият от почти 7 години финал от Големия шлем между двамата гиганти е напът да се превърне в класика. Настроението на „Лейвър Арина“ беше наелектризиращо. Симпатиите сякаш бяха повече на страната на Федерер, но шумните фенове на Надал се бяха разпръснали навсякъде. На „Федерейшън Скуеър“ (Federation Square), на гарата „Флиндърс Стрийт“ (Flinders Street), на „Гардън Скуеър“ пред „Лейвър Арина“ и на отворения за първи път по време на финалите „Маргарет Корт Арина“ (Margaret Court Arena) хиляди очи следяха мача на огромни екрани. Мелбърн беше очарован от правоъгълника, в който се играеше двубоят, планетата Земя беше направо притихнала.

Паузата преди решаващия сет продължи шест минути. Двамата играчи напуснаха корта и когато трябваше да се върнат, се наложи да масажират бедрото на Федерер. Феновете му станаха неспокойни. Надал веднага го атакува агресивно и директно стигна до пробив! Федерер реагира спокойно, опита се да контрира. Можеше да отиграе три брейкбола за 1:1, но пропусна всички шансове. 0:2. Във всеки случай можеше да намали на 2:1, преди отново да получи медицински таймаут при смяната на страните.

Играеха вече около три часа, когато се наложи едно от момчетата, които подаваха топките, да избърше кафяво петно зад линията на Надал. „Да не би да повърна испанецът?“, се чуваше около мен. Не, не беше това – беше просто птиче изпражнение, паднало от подреденото в редица ято на покрива на арената – между другото, птиците изглеждаха точно толкова наелектризирани, колкото и публиката.

В четвъртия гейм Федерер стигна до пореден брейкбол, но пропусна и него. Положението в петия сет беше същото като в загубения четвърти – той изоставаше с 1:3. Отново финалът му се изплъзваше, а испанецът му се струваше хлъзгав като риба. При това правеше всичко по план. Но все пак в този слънчев следобед успя да изплува от тъмнината.

Съдбата следваше своя естествен ход. Изглежда, че зрителите бяха въодушевени малко повече от обичайното, поне в сравнение с финалите за Големия шлем през изминалите години. И все пак май в решителния момент щеше да загуби. Тогава внезапно публиката започна да скандира мощно, като огромна говореща стена – сякаш беше начален сигнал. „Let`s go, Roger, let`s go“ – кънтеше от всички страни. Всеки на стадиона усещаше, че мачът още не е свършил.

Федерер се държеше достойно, у него нямаше и следа от примирение заради пропуснатите възможности – 2:3. Все пак, ако паднеше, щеше да го направи с развято знаме – така разказваше после. „Казах си: „Играй освободено! – това вече го бяхме обсъждали със Севе и Иван. – Играй срещу топката, не срещу противника! Грабни всичко, което можеш!“. Въпреки изпуснатите шансове продължих да вярвам, че мога да спечеля!“.

В следващото разиграване Рафа отрази петата точка за пробив на Федерер и можеше да направи 4:2, но пропусна този шанс, като топката му от форхенд закачи мрежата и излезе в аут. Бекхенд уинърът на Федерер, втори в този гейм, му даде възможност за пробив. И тук огромна роля изиграха неговото постоянство и упоритост. Надал допусна грешка при форхенда, рибрейк и 3:3! Федерер светкавично спечели седмия гейм – той продължи само 78 секунди – и за първи път поведе в този сет – 4:3!

Надал нямаше време да си поеме дъх, трябваше да сервира. Федерер предусети шанса си и се хвърли насреща му с всичко, което имаше. Испанецът действаше сковано и след двойна грешка изостана с 0:40, но се овладя и отрази и тези три брейкбола. Федерер не показа никаква реакция. Последва най-дългата и зрелищна размяна на удари. Точно 26 пъти топката прехвърли мрежата с почти чудовищно темпо. Сякаш тъкмо е настъпил решаващият момент…, но те продължават отново и отново – и всичко завърши с брутален форхенд уинър, който остави Надал безпомощен.

Публиката полудя, коментаторите в кабините не бяха на себе си. „Не от този свят“ била тази точка, каза Джим Къриър по австралийския „Канал 7“, докато Мирка подскочи високо от мястото си, вдигнала ръце към небето, сякаш мъжът й вече беше спечелил купата. „Ето затова спортът е най-голямото изкуство в живите предавания“ – възхищаваше се Роби Кьониг, брилянтният телевизионен репортер от Република Южна Африка, а пък коментаторката на американския „Тенис ченъл“ обяви на своите зрители: „Не е сигурно дали днес не сте станали свидетели на най-доброто разиграване“.

Надал беше безпомощен. Как ще може да усмири този Федерер, който спечели такова неземно разиграване, който играеше толкова освободено, като в транс? Федерер продължи натиска си и получи своя пети брейкбол в тази игра. При това не остави на Надал никакъв шанс: 5:3. Но боговете на тениса му бяха подготвили още малко моменти на несигурност – най-тежкият му изпит предстоеше. Той сервираше с нови топки – стана 0:30, а после 15:40. Щеше ли да се стопи преднината, която така феноменално постигна? Успя да предотврати опасността с деветнайсети поред ас и форхенд уинър и отново се върна в борбата за равенство. За негово щастие стигна до шампионска точка. Първият сервис беше неуспешен, при втория му опит съдията отсъди аут. Двойна грешка? Федерер поиска намесата на „ястребовото око“. То показа, че топката в действителност е била добра, т.е. можеше да повтори сервиса. Но въпреки това той загуби точката с грешка при форхенд. Равенство.

Нерви? Трепереше ли ръката му при шанса да спечели финал от Големия шлем срещу Надал след почти 10 години? Дали напомниха за себе си демоните, които го караха да губи срещу именития си съперник дори когато се намираше в изгодна позиция ? Същите тези демони, които изместваха фокуса му и сковаваха ръката му? Не и днес! Днешният ден беше различен, той принадлежеше на Федерер. Последва ас, сдоби се с втора шампионска точка.

Този път сервисът му беше точно през средата. Надал се затрудни и успя да отвърне с бекхенд до Т-линията в средата на корта. Оттам Федерер с мощна решителност посрещна с форхенд по посока на страничната линия – удар, оказал се недостижим за испанеца. Той обаче показваше с ръка, че е видял топката да излиза в аут и поиска видеоконтрол. Или играта свърши и Федерер вече е шампион, или точката ще отиде при испанеца и всичко ще започне отначало…

Изминаха 19 безкрайни секунди, докато присъдата се изписа на екрана – неоспоримо и окончателно съдийско решение: последната топка на Федерер беше изобразена като крива, летяща по посока на линията.Тя беше оставила след себе си ясна и плътна следа. Точно в целта! Часовникът на мача беше замръзнал на 3:38 часа игра, а таблото с резултата показваше 6:4, 3:6, 6:1, 3:6, 6:3.

Следващите секунди, минути и часове Федерер беше като в делириум. В момента, в който той ясно осъзна, че топката е „целунала“ бялата линия, бе обзет от опиянение, което растеше мощно у него и още дълго нямаше да премине. Той свиваше ръце в юмруци, подскачаше високо и чертите на лицето му изчезваха от екрана. От време на време се виждаше развълнуваният му поглед, който се спира на таблото, устата му беше широко отворена и когато го показаха в по-близък план, в очите му се четеше едновременно огромно учудване, дори стъписване, но също така и облекчение и благодарност. На лицето му беше изписан шокът на човек, който сякаш е сполетян от някакво неимоверно голямо бедствие. Неочакваната победа го караше да скача като кенгуру, главата му изчезваше от картината, предавана от телевизионните камери, изтръпналите му ръце още стискаха ракетата и последната, станала излишна топка.

След краткото, но сърдечно ръкостискане първо с Надал, а после и със съдията Федерер отново застана в средата на корта с глава и ръце вдигнати към небето. Осъзнавайки значението на този момент и тежестта на победата, падна на колене. В неговата ложа Мирка, мениджърът му, треньорите и близките му се прегръщаха, докато той се връщаше на стола си. Сълзите му бликнаха и той дори не усети, че около него се подготвяше честването на победата.

Зад гърба му вече бяха тези 30 минути, които промениха всичко. Почти пет години чакане и напразно повтаряни опити, надежди и страхове, които сега бяха компенсирани. Кариерата му на 35-годишен шампион току-що беше рестартирана. В тези приказни 30 минути от 1:3 до 6:3 той спечели точно двойно повече точки от Надал – 26:13. От тях 8 от сервис, 7 с форхенд и 6 с бекхенд. Надал беше безпомощен пред спринта на Федерер. При това в решаващата фаза испанецът направи четири непредизвикани грешки. В това отношение сметката на Федерер изглеждаше по-добре: въпреки риска той обезсили съперника в последния половин час и направи 3 грешки, една-единствена при бекхенд. Като цяло имаше почти двойно преимущество при уинърите – 73:35, но и непредизвиканите му грешки в целия мач също бяха два пъти повече – 57:28.

Изглежда, че боговете на тениса го бяха подкрепяли в тези перфектни 30 минути, бяха му показали признанието си заради невероятната му упоритост, отдадеността му и безкрайната му жертвоготовност. Сякаш се бяха наговорили помежду си: „Този Роджър Федерер вече достатъчно страда, достатъчно чака, достатъчно се бори. Трябва да спечели тази титла и да даде най-доброто от себе си!“.

И той го направи. Откритото първенство на Австралия през 2017-а се превърна за Федерер в трамплин, който го изстреля високо в небесата и той възкръсна от пепелта също като феникс. Освободи се от всички тежести, излъчваше лекота и геройски изтърпя гигантския скок на емоциите – еуфорията беше неописуема. За външния свят това беше един полет, който започна тук, в Мелбърн, и достигна връхната си точка с победата на финала.

Надал се показа като добър губещ. „Вероятно Роджър заслужаваше да спечели повече от мен“ – каза той при връчването на купата. Федерер привлече вниманието със следната реплика: „Благодаря на всички за всичко и се надявам да се видим отново догодина. Няма съмнение, че това беше един превъзходен успех и аз не бих могъл да бъда по-щастлив, отколкото съм тази вечер!“.

Род Лейвър му връчи трофея „Норман Брукс“, който той по-късно отнесе в ложата си и там го взе в ръцете си Иван Любичич, новият треньор, който преживя много трудни моменти, откакто пое тази длъжност. Федерер държеше здраво купата и не я пускаше – „като че беше петото му дете“, както каза Джим Къриър. Държеше я и когато прегръщаше дълго съпругата си, не я пусна даже когато се отправи на почетна обиколка на „Маргарет Корт Арина“, където зрителите гледаха мача както на корта, така и на екрана, а сега имаха възможността да приветстват своя герой от плът и кръв.

По пътя към съблекалните Мирка беше още пленена от мощта на успеха. Швейцарката се радваше така, както на първия успех на мъжа си на „Уимбълдън“. „Чувствам се разтърсена, в шок съм, нямам думи“, казваше тя на хората около себе си. Тя даже се извини на приятелката на Надал Хиска Перейо за победата на съпруга си. Каза, че се надява четирите им деца да могат да тренират в академията на Надал. Една доста слаба утеха за испанката в този момент.

След това Федерер отиде в северната част на съоръжението, където на тераса над „Гардън Скуеър“ се беше разположило импровизираното студио на „Канал 7“. „За този турнир осминафиналът щеше да бъде добро представяне, четвъртфиналът – изключително – каза той на Къриър в първото си телевизионно интервю. – Обаче ми потръгна. И днес се хвърлих напред. Казвах си: „Вярвай си, тичай за всяка топка, удряй и тичай, удряй и тичай! Бори се и гледай дали късметът е на твоя страна!“. И точно това направих!“.

След последния си форхенд той вече знаел: „Тази топка не беше в аут. Когато победата ми беше постигната, се почувствах невероятно освободен. Тогава разбрах, че всичките ми усилия си струват. Не знаеш дали тези моменти ще се повторят. Но ти работиш здраво за тях, за Швейцария, за отбора си, за семейството си, за всички. И всичко това става едно цяло – това, за което се бориш!“.