Brato.bg
Понеделник
07.30 ч – Будя се с мелодията от “Ориндж Каунти” – кварталът на богатите и веднага влизам в Mobile.bg, за да разгледам последните обяви на бръмчалките. Аз имам кола за 100 бона, но не съм сигурен, че компенсира всичките ми недостатъци. Имам и бица, де, ама някак си не е като да си с голяма па*ка. Ох, не знам, не знам…
08.14 ч – Ден 1669 без секс, присъединих се към страницата на Брато във Фейсбук, само за да видя някакви пи*ета.
09.15 ч – Решил съм да кандидатствам в Софийския и разгледам специалностите там. Ха-ха-ха! Бе, бате, ти луд ли си! Отивам на фитнес, разбира се, днес е понеделник – световният ден на гърдите. Хи-хи-хи!
11.20 ч – Във фитнеса всички ме гледат накриво, все едно аз им плащам тия 500 лева заплата. Аз за тия пари даже няма да ти направя програма за тренировка, мой. Толкова ми струват само стелките на колата и възглавничката, която си слагам на седалката, за да изглеждам по-висок. Ароматизаторът ми дори е по-скъп от живота на тия балъчета, абе, ужас направо.
12.00 ч – Още си мисля за Рози. Май не трябваше да се кълна в майка ми в ефир, че съм я оправил. Тъпо беше, то дали съм спал с две или с три жени, все тая. Ама я злепоставих пред половин България. По-късно мога да и изпратя кутия суроватъчен протеин вместо цветя. То с цветя всеки може… ама в протеина е истината!
18.19 ч – Разцъквам си по Витошка с новата ми ветровка. Разкопчана е, за да си покажа гърдите. Пълно е с кифли, които си показват цомбите, ма моите са много по-яки, айде сега. Баси селянките!
23.11 ч – Гледам ТВ и разцъквам каналите. Попадам на някакви кулинарни предавания. Като ги видя таквиз и все за оная Божана се сещам. Тая се държеше така все едно има па*ка, сигурно може и да ме бие и е*е, но няма значение. Тя бачка за 500 лева на месец, а аз карам кола за 100 бинки. Мърла с мърлите!
02.38 ч – Понеже съм сам след Розмари, шляпам маймунката на серии всяка вечер с дълги повторения по светло. Направо не си я чувствам, но трябва да съм в кондиция, когато един ден се срещна с друга неква селянка, която може да ми пусне без да се налага да й плащам.
Сряда
06.00 ч – Будя се в колата ми за 100 бона. Тази нощ спах в нея, защото ми беше тъжно. Напоследък никой не ме разбира. Аз им казах истината, те се сърдят. За добро утро й галя тапицерията, шепна й, че е нацепена като бате Арни и й пея песничката “Супер жалък”. Тя е моята голяма любов. Все пак ме кара да се чувствам успешен и надарен.
08.04 ч – Шофирам из града с отворен прозорец, за да ми виждат лицето и трицепса, нищо че от три часа вали дъжд на поразия. Толкова мокър не съм бил и в Розмари, но важното е всички да ме видят. За целта съм си извъртял леко ръката, за да се вижда трицепса, но така, че дава вид, че страдам от детски паралич, но по-добре така, отколкото беден и слаб. Нали?
11.23 ч – Срещам красиво момиче на улицата. Опитвам се да я заговоря, питайки я каква кола кара и дали има газова уредба. Ако отговорът й е “Да”, значи е бедна. Аз с бедни жени не излизам. Всеки да си знае класата.
11.34 ч – Неловко се получи. Позна ме като й заговорих. Гледала “Биг Брадър”, плакала заради Рози. Оказа се феминистка. Много ме дразнят тия вегани.
11.38 ч – Заобиколих квартала, за да мина втори път пред тая, но този път с мръсна газ през локвата на спирката, дето чака рейса, за да види, че съм истински мъжкар. Айде яж кал, мърло!
12.01 ч – Така се надъхах, че решавам да тренирам в колата. Дърпам ръчната нагоре и надолу за трицепс. Набирам се на дръжките на тавана за гръб, правя лицеви с крака на таблото, защото така ъгълът е по-различен и стресирам тялото. Отново се чувствам добре, но някакви тъпаци ми свиркат с клаксон от 10 минути. Човек да не бие аварийки на Цариградско…
23.22 ч – Ден 1671 без секс, тичам с джапанки по стълбите в блока, за да чуя приятния звук. Не съм жалък, джапанките са 340 евро. Още не съм махнал етикета с цената, за да видят всички, че не лъжа.
Петък
09.01 ч – Запознах се с неква в Тиндърчето. Моите гърди са по-големи от нейните, но поне в лицето е заразно красива. Ще се виждаме довечера.
09.03 ч – Толкова съм як, че ми идва да си посегна. Тази вечер ще бъде историческа за мацката. Казва се Феофалия, баси сладуранското име. Розмари да ми яде прасците на краката, където ги нямам.
11.32 ч – Пия ананас пред огледалото. Чувал съм, че този плод правил семенната ти течност сладка на вкус, никога не съм пробвал да си призная, но във форума на БГ-МАМА всичко знаят.
17.10 ч – Изядох и три пъпеша за всеки случай. Искам белото да бъде сладко като захарен памук в детски парти център. Феофалия ще ме помни вечно, заклевам се в майка ми и грима на Кулагин.
23.14 ч – Срещнахме се на Витошка и като видя колата ми, веднага поиска да я карам в тях. Става ми само от ръмженето на двигателя. Тъпо беше само, че ми писаха акт, защото Витошка била пешеходна. Ама пеша ходят само балъците.
23.59 ч – Нещо започва да ми къркори стегнатото коремче. Май прекалих с плодовете…
01.13 ч – Едва удържах в колата. Лошото е, че Феофалия влезе да си вземе душ, тъй като до сега била на работа и явно се притеснява, че може да мириша на кисело. Дано се изкъпе по-бързо, че ще се изпусна, като Кулагин след първия си път отзад.
01.20 ч – Потропах на вратата, Феофалия ми каза, че съм сладко нетърпелив, но да я изчакам в хола, че си бръснела краката. Аз искам да се изтропам, кой ти мисли вече за сексче.
01.23 ч. – За малко да се изпусна. Отидох в хола, но още с отварянето на вратата видях, че там има огромно куче. Бързо затворих и започвам да стискам колкото мога в очакване на тоалетната. Тая Феофалия май се одави, аре, ма!
01.25 ч – Тази явно е морска сирена. Още се къпе, а аз се потя като Веско Маринов на коледен концерт. Мисля да вляза при кучето и без да светкам лампата, да се изтропам на килима, а после да го натопя него. Няма как, така ще бъде…
01.43 ч – Изсрах си дроба, пустото куче ще го отнесе, а на Феофалия ще я побъркам, след като излезе.
02.02 ч – Тази е супер жалка! След като излезе от банята ме попита защо не съм влязъл в стаята, а аз й казах, че там има огромно куче. То било плюшено, баси помияра…
Сега си пътувам към нас. Според мен тази ми завидя на яките гърди и добре оскубаните вежди, злобарка такава. Селянка! Аман от завистници! Ще си ударя една и лягам да почивам, защото и великите имат нужда от почивка. Това съм аз Ричи, кръстен на Рич Форестър, не на Ричард Еромоигбе…
