Brato.bg
Жените, наркотиците, славата и многото душевни терзания около тях – всичко това е описано изключително детайлно в биографията на големия актьор Робин Уилямс, написана от Дейв Ицкоф. Американският журналист и кинорепортер към Ню Йорк Таймс е провел за написването на книгата множество интервюта и със самия Робин, и с негови приятели и колеги.
А четивото е на българския пазар от началото на юни, благодарение на издателство „Жануа’98“.„Робин“ представлява цялостен портрет на гения Уилямс – от зараждането на таланта му, през детството, до сложната истина за смъртта му.
Неприкосновената гримьорна на Робин
Имаше една част от деня на Робин, която никога не ми беше разрешено да видя. Когато онази вечер пристигнах във „Фокс Тиътър“, преди изпълнението му, ми беше казано, че е сам в гримьорната си и се е потопил в ритуала си за преди шоу; че ще бъде там между 30 и 45 минути. В този период не беше позволено на никого да го прекъсва. Тази схема се повтаряше при всяка спирка от турнето му, на която го следвах, и така и не открих с какво се занимава.
Може да е използвал времето да медитира, да прочисти ума си, да репетира репликите си и да прогони остатъчната тревожност, или може би просто искаше да породи някаква мистичност около себе си и да запази част от творческия процес в тайна, дори при положение, че като не беше на сцена, издаваше толкова много за това, кой е.
През последвалите години видях Робин и разговарях с него още няколко пъти във връзка със статии за нови проекти, върху които работеше, или за близки до него хора; последният ни разговор се състоя през лятото на 2013 година, около година преди да умре, когато съставях профил за Били Кристъл, а той работеше върху оказалото се в последствие единствен сезон на „Откачалки“.
Почти всеки, познавал Робин, с когото съм говорил – и повечето го познаваха далеч по-добре от мен, – е описвал да преживява нещо много сходно с почувстваното от мен, когато не бях допуснат в гримьорната му. Вярваха, че съществува част от него, която не позволява да видят; всеки получаваше по нещичко, а някои щастливи избраници доста повече, но в крайна сметка никой не получаваше всичко.
Единствено Робин знаеше със сигурност как е изглеждал светът му, но като че разбираше как останалите биха се радвали да сглобят история, притежаваща логика, и че каквато и да е тя, неизбежно ще бъде непълна. През 1979 година позволява на репортер от „Ролинг Стоун“ да го следва из Холивуд за няколко дни, на снимачната площадка на „Морк и Минди“, на тренировките във фитнес залата по време на подготовката му за „Попай“, зад сцената в „Комедиен магазин“, у дома при Валъри.
При сбогуването им на притъмняла улица в Лос Анджелис Робин се обръща към автора и му отправя следното предупреждение, преди да потъне в нощта:
– Върви, млади човече, напиши историята си. След хиляда години по думите ти ще лазят хлебарки, ще размърдат малките си антени и ще кажат: „Хайде, да продължаваме да пъплим.
Откъс от книгата “Робин”
