Brato.bg
Ники Лауда пресече финалната линия на земния си път и премина във вечността. Трикратният шампион във „Формула 1“ издъхна на 70-годишна възраст в болница в родния си град Виена. Той загуби състезанието с инфекцията на белите дробове, която го повали през миналото лято и превърна последните девет месеца от живота му в неравна битка с болестта и възрастта.
Както при Михаел Шумахер, чийто живот зави в неподозирана посока в следствие на едно падане на ски, така и при Лауда събитията се развиха по лош начин след ваканционно преживяване. По време на почивката си на остров Ибиса той хвана летен грип. Вирусът се разви бързо и се наложи пилотът да се прибере за лечение във Виена. Говори се, че дори сам е управлявал частния си самолет на път за дома. После се наложи белодробна трансплантация. Донори му станаха двама току-що починали пациенти. Техните органи обаче не успяха да дарят здраве и живот в тялото на Ники. Той така и не се възстанови от тежката операция, като периодично влизаше в болница. През последните две седмици е лежал на диализа и изкуствено дишане. На 20 май животът му приключи по начина, по който протече в последните 70 години – с резки и неочаквани завои.
Бързата смяна на посоката съпътства шампиона от раждането му на 22 февруари 1949 г. Тогава бъдещето на Андреас Николаус Лауда изглежда предначертано – да стане предприемач като баща си и дядо си. Младият Лауда обаче не се интересува от сделки и от сметки, а от коли. Като тийнейджър спестява от щедрите джобни пари, които му дават родителите, за да си купи първия автомобил – кабрио „Фолксваген“ тип „бръмбар“ от 1949 г. С вехтата машина младокът „пали“ гуми, без да има шофьорска книжка. Влиянието на фамилията го спасява от дългата ръка на закона.
Ненавършил 20 години, Лауда участва в първото си състезание – планинско рали, в което заема челно място. Талантът му да закарва бързо колата си до финала бързо е забелязан и в крайна сметка се озовава във „Формула 1“. Но за да си осигури пилотско място в някой от отборите, му трябват пари. А семейството отказва да му ги даде. След серия разправии с родителите си, пилотът тегли заем, обезпечен със застраховката му живот, направена от фамилията. И така става състезател на отбора „Марч“. С решителност и прецизно каране компенсира липсата на опит и финес в управлението на болида. Бързата мисъл и добрата реакция са сред най-силните му качества.
През 1975 г. Ники печели първата си титла с „Ферари“. На следващата година едва не изгаря жив в катастрофа на „Нюрбургринг“. Тогава той напразно апелира сред пилотите да бойкотират състезанието заради слабите мерки за сигурност. На хлъзгавата писта губи управление и се блъска в оградата, след което върху него връхлита друг автомобил. Наоколо няма маршали да му помогнат. От горящата кола го измъкват колегите пилоти. Каската му е счупена, косата му е изгоряла, дробовете му са пълни с вредни газове. Близо минута Лауда се е „пържил“ на температура 800 градуса. Тогава претърпява първата сериозна операция на белия дроб. Лекарите премахват дясното ухо, десния клепач, дясната вежда и част от скалпа му. Няколко дни се бори за живота си на болничното легло със свещеник до себе си за последно причастие.
Месец и половина по-късно Ники отново е на пистата, но вече с шапка, за да прикрива белезите. Става обаче по-предпазлив. На следващата година има всички шансове да спечели втора поредна титла. На последното състезание в Япония обаче отново вали и той се отказва с думите: „Аз не съм самоубиец.“ Така с една точка преднина шампион става Джеймс Хънт.
След втората си титла през 1977 г. Лауда постепенно губи мотивация. И най-неочаквано след тренировка за Гран при на Канада през 1979 г. паркира в бокса и казва на отбора си: „Писна ми да карам в кръг.“ Отказва се от спорта, но се връща три години по-късно и през 1984 г. става за трети път шампион за „Макларън“ с точка пред Ален Прост. Трикратен шампион и непредсказуем във всичко – такъв ще остане завинаги.
Източник: “Труд”
