Klemenza
Когато коркова тапа от непохватно отвореното шампанско удари Робърт Кърнс в окото по време на първата му брачна нощ, август 1953 г., той не подозираше, че това един ден ще го направи богат, брато. От този момент американецът не виждаше нищо с дясното си око – коркът го уврежда. Но инцидентът накара местния изобретател да мисли за своето зрение по различен начин, а не като даденост. Особено големи затруднения Кърнс изпита в последствие, докато шофира своята кола при дъжд.
Размишленията на Кърнс доведоха до изобретяване на меганизъм в неговото мазе. Става въпрос за чистачка за предното стъкло на неговия автомобил, която работи на принципа на окото – мига в определен период от време. Устройството се превърна в стандартна функция и сега е инсталирана на всеки един автомобил в света. Всяка година приблизително 20 млн. моторни превозни средства са оборудвани с изобретението на Кърнс. И докато днес всички приемаме „мигащото око“ на чистачките за даденост, то американецът води 12-годишна война с компанията „Форд“, която открадна неговото гениално изобретение. Голямата цена, която Кърнс плаща е неуспешен брак, нервен срив и дълги години съдебни дела.
След като работата му в мазето дава положителен резултат, той патентова своето изобретение. Преди да го изпробва на своята кола, Кърнс посещава кантората за инженери на „Форд“. Там също работят, но безуспешно по същата задача. Управителят МакЛейн Тайлър предлага на Кърнс да състави бизнес план и да изчисли разходите за стартиране на новия вид чистачки за производство. Робърт обаче заявил, че иска лично да се занимава със създаването им. Двете страни не успяли да постигнат консенсус, а Тайлър запазва цялата документация по механизма. В американската автомобила компания повече и не чуват за Кърнс. Дали от страх, че той може да продаде своето изобретение на друг, „Форд“ открадва неговата идея и дори представя нов автомобил с нея. Когато Кърнс научава, получава нервен срив и изпада в депресия.
Робърт се обръща към съда във Вашингтон, макар всички да го съветват да не го прави, тъй като от едната страна е обикновен американски инженер, а от другата – огромна корпорация като „Форд“. Стига се до там, че никой няма вярва в успеха на Кърнс. Това води до още по-голям срив, който го праща в психиатрично отделение. Диганостицират като „нервно разбит“ човек. Няколко седмици след като е изписан от болничното заведение, червената му коса се е превърнала в напълно бяла пелерина. Следва пенсиониране по инвалидност.
Кърнс обаче не се отказва от първоначалните си намерения и завежда ново дело срещу „Форд“ през 1978 година. По време на последвалата юридическа одисея, три адвокатски фирми отказват да водят битката на инжинера. Един от адвокатите му умира, а накрая и съпругата му го напуска. С нея си тръгват и децата им.
Перипетите, с които се сблъска Кърнс обаче не успяват да го пречупят окончателно. Все пак семейството му, макар и разбито, продължава да го подкрепя. Най-големият му син Денис, става лицензиран следовател, за да помогне на баща си по време на преговорите с адвокатите на „Форд“. Тогава започва истинската битка. Медиите в Америка раздухват случая. Историята за обикновен инженер, който е измамен от голама корпорация се продавала като топъл хляб. Започва дебатиране върху 200-годишните патентни закони в страната. В един момент Кърнс и хората, които са на негова страна, виждат, че започват да печелят все повече симпатии. Освен „Форд“, съдебен иск е заведен и срещу „Крайслер“. Компанията също ползва нелегално „мигащото око“ на Кърнс. Битката продължжава с години, но бе спечелена от… Робърт.
Преди съдията окончателно да заяви, че инженерът печели, представители на автомобилните компании започват да търсят вариант „Б“. Предлагат на Кърнс 1 млн. долара, за да си стиснат ръцете и да забравят за случая. След първия отказ от американеца, мъже с черни костюми вдигат офертата на 3 млн. долара. Роденият в щата Индиана инженер обаче ги отпраща отново, като й заявява, че не става дума за пари, а за справедливост. И въпреки че много близки на Кърнс по това време наистина го обявяват за луд, след като отхвърля с лека ръка суми, които никой до този момент не е виждал на куп, той не се отказва от борбата, която продължава години. И в крайна сметка се стига до благоприятен изход. 12 години след първото дело, Кърнс печели в съда.
През 1990 година „Форд“ плаща над 10 млн. долара на изобретателя, който на делата се представлява сам. Две години по-късно „Крайслер“ също плати други 18,7 млн. долара. Компанията обжалва, но без успех. Американският съд е категоричен, че автомобилните гиганти са нарушили всички патентни закони и трябва да платят сумите като компенсация на американския инженер.
На 9 февруари 2006 година Кърнс умира от рак на мозъка, усложнен от болестта на Алцхаймер в Балтимор, Мериленд. Историята на неговото изобретение и съдебно дело срещу „Форд“ вдъхновява Холивуд. През 2008-ма по кината тръгва автобиографичният филм „Миг на гениалност“ в чест на Кърнс. В първия си премиерен уикенд, лентата печели над 2 млн. долара приход. Филис, бившата жена на инженера, и някои роднини присъстват на премиерата на филма. Тогава тя признава, че делата са разбили щастливото им семейство, но въпреки това, се гордее с покойния си по това време съпруг.
