Klemenza
Не е тайна, че Дж. Р. Р. Мартин е базирал голяма част от героите и събитията в мащабната си фентъзи вселена на реални хора и факти, брато. Тази връзка на реалното с измисленото в трудовете му е често обсъждана между фенове, критици и дори учени. Дори бе въведен специален университетски курс в Харвард. Курсът, носещ името The Real Game of Thrones: From Modern Myths to Medieval Models, разглежда подробно книгите “Песен за огън и лед” и сериала “Игра на тронове” и как те са адаптирали историята и културата на “средновековния свят” на Евразия от 400 до 1500 г. сл. Хр.
HiComm разгледа историческите източници, реалните хора и събития зад фентъзи сагата. Ето кои са истинските лица зад „Песен за огън и лед“.
Роб Старк = Едуард IV
Злочестият „Крал на Севера“, който успя да кралства доста кратко време, преди да бъде унищожен от враговете си, има общо с крал Едуард IV и особено с една много съдбоносна и ключова случка в живота му: неговата женитба. Както Роб Старк, така и Едуард е трябвало да сключи брак, който да му донесе политическа изгода, военна подкрепа и по-силен статут в международен аспект. Едуард IV обаче нарушава всички уговорки и обещания, като се жени по любов за по-голямата със седем години от него (на всичкото отгоре с две деца от преден брак) Елизабет Удвил. Същото прави и Роб, проваляйки договорения си брак с дъщеря на Уолдър Фрей, и макар че неговата женитба по любов продължава съвсем кратко и довежда до смъртта му и до тази на някои от най-близките му хора, аналогията е доста силна. За съжаление Талиса не успява да роди дете на Роб (поне в сериала), за разлика от кралица Елизабет, която доставя на съпруга си цели десет наследници.
Денерис Таргариен = Хенри VII
Като изключим факта, че тя е жена, а той – мъж, приликите в съдбата на тези двама души, единия измислен, другия реален, е доста голяма. Както Дани, така и Хенри бива изпратен по принуда в изгнание в ранна възраст и отраства в далечна страна, откъдето планува завръщането си и завземането на трона с поддръжниците на своя страна. От чужбина и двамата правят тънки сметки, женят се за политическа изгода (Хенри се жени едва след завръщането си и взимането на трона) и след изгнанието си поемат пътя на властта.
Церсей = Маргарет Анжуйска
Има ли по-хладен и свиреп женски образ от този на Церсей? И в книгите, и в сериала тя сякаш слага прецедент за жестокост, смесена с объркано усещане за принадлежност, семейна чест и жажда за власт. Интересното обаче е, че има жена в английската история, която е абсолютен прототип на Церсей. Маргарет Анжуйска е френска принцеса, която чрез брака си става английска кралица – съпруга на Хенри VI. Тя е ключова фигура във т.нар. Война на розите (Ланкастър срещу Йорк) и амбицията й да постави сина си на трона след смъртта на съпруга си може да се сравнява всъщност само с тази на Церсей. Както тя, така и Маргарет са мразени от народа и точно както за децата на Церсей, за сина на Маргарет до последно се носят слухове, че не е истински син на краля, а е копеле, заченато от друг мъж – нещо, което никога не е доказано, но за което има доста солидни доводи.
Марджъри Тирел = Ан Болейн + Катрин Арагонска
Малко е странно, че образът на Марджъри е обединяващ на две английски кралици. Не за друго, а защото те са две от най-големите съпернички, които историята познава – съпернички за сърцето на един и същи мъж. Катрин Арагонска е първата съпруга на всеизвестния Хенри VIII (да, този, който се е женил шест пъти), изместена от Ан Болейн, която става втората му съпруга. Общото на Марджъри с Катрин е леко очеизбодно – тя първо е съпруга на Артур, големия брат на Хенри, но след смъртта му, с множество политически уговорки и манипулации, тя става съпруга на по-малкия брат, от който е по-голяма със 7 години. Еднаква е ситуацията на Марджъри, която първо се жени за Джофри, а после за по-малкия от нея Томен. С Ан Болейн пък Марджъри си прилича поради много простия факт, че както Ан, тя бива обвинена в развратничество чрез скалъпени обвинения просто за да бъде премахната, и заедно с брат си (който е обвинен в содомия, престъпление по онова време) бива затворена в тъмница без право на обжалване.
Джофри Баратеон = Едуард Ланкастърски
Според всички нас Джофри беше един от най-отвратителните образи в „Игра на тронове“ – преди да се появи Рамзи и напълно да го засенчи. Но за този крал тийнейджър има истинска историческа фигура, от която да се черпи вдъхновение – Едуард Ланкастърски, син на Хенри VI. Според източниците момчето е имало психически отклонения и е прекарвало свободното си време весело, тормозейки придворните си – включително бодене с меч в неочаквани моменти, ръкопашни боеве, в които се е хвърлял срещу тях, и непрекъснат психически тормоз. Хенри умира едва на 17 години, но за разлика от Джофри не е отровен, а пада покосен във Войната на розите.
Станис Баратеон= Ричард III
Във Войната на розите, която е продължила от 1455 до 1485 година, повечето хора от враждуващите страни действително имат родствена връзка помежду си и братовчед вдига оръжие срещу братовчеда в името на властта. Интересна обаче е съдбата на Ричард III, който е доста убедителен прототип на Станис Баратеон. Ричард е един от тримата братя Йорк и когато брат му става крал, а не той, той вдига оръжие срещу него и започва да иска трона за себе си. Предателство следва предателство и въпреки че мотото му е „Лоялността ме обвързва“, неговата лоялност към брат му започва да губи силата си, когато се оказва, че той самият може да стане крал. Ричард загива на бойното поле точно като Станис, заедно с почти цялата си войска, паднал от коня си и прикован на земята с меч.
Бран и Рикон Старк = Едуард и Ричард Плантагенет
Двете братчета Бран и Рикон, които се оказват откъснати от семейството си и на които се налага да се борят за живота си (а в даден момент дори се носят слухове, че са изгорени живи), са силен намек за Едуард и Ричард Плантагенет, или както са по-познати – „Принцовете в кулата“. След като Ричард III завзема властта, той се заема и да разчисти наследниците на брат си, от който я е взел – и най-голямата пречка за него са двамата му племенници. Затова той ги взима със себе си под предлог, че иска да ги защити от враговете, и ги затваря в кулата Тауър в Лондон. От там принцовете изчезват и до ден-днешен никога не са открити – нито живи, нито мъртви.
Дотраки = прабългари
Племена от ездачи, които живеят върху конете си, които са смели, диви, езичници, изкусни като нинджи в битка и способни да завладеят всяка територия в битка. Хм, откъде ли ми е познато това? Прабългарите са полуномаден племенен народ, майсторски ездачи и са били разделени на племена, водени от различни ханове (на английски, khan, дума, доста приличаща на използваната в книгите/сериала khal). Приликите наистина са поразителни и въпреки че доста хора оприличават дотраките на монголи, те наподобяват много по-силно точно прабългарските племена от древността.
Източник: hicomm.bg
/Оригиналeн текст: Списание HiComm, бр. 181, юни 2016 г./
