Макс
Ежегодно мъже от цяла България пътуват по няколко стотин километра, през снежни виелици и затворени пътища, за да почетат уникалната българска традиция и да станат част от магията на Мъжкото хоро в Калофер на 6-ти януари. Един от уастниците Станимир Георгиев развенчава няколко мита за легендарното хоро в своя блог bulgarian.bg. Ето кои са те:
Мит – Алкохолът предпазва от измръзване.
И да се напиеш пак ще измръзнеш. Алкохола не помага и не предпазва от ледената вода в реката. Единствено може да навреди, ако не се пие умерено. Ето и три неприятни сценария, които са играни през изминалите години.
– Толкова да си пиян, че да не можеш да си спомниш в коя къща си отседнал, което води до безцелно лутане из улиците на Калофер в измръзнало състояние и ужасни спомени.
– Толкова да се напиеш, че видимо да не можеш да си стоиш на краката и полицията да не те допусне до хорото.
– Толкова да се нокаутираш предната вечер, че приятелите ти да не могат да те събудят за хорото и да се окаже, че си пътувал няколко стотин километра за едно напиване, вместо да преживееш един невероятен празник.
Мит – Биволската мас предпазва „мъжкото достойнство“ от измръзване.
Има практика мъжете да се мажат със свинска, или биволска мас, но това е по скоро илюзорен защитен слой. И да си намажеш мъжките атрибути с мас от мамут, пак ще се смали и почти ще изчезне. Мъжкото ти измръзнало самочувствие ще се възстанови, бавно до минути и напълно няколко часа след реката, заедно с безчувствените пръсти на краката и ръцете.
Мит – Мога да надхитря местните и да сложа неопрен под носията.
Преди да направиш тази глупост и преди да скверниш обичая нека се запитаме защо изобщо е нужно да влизаме в реката. Каква е целта ни? Показност, инстаграм, селфита, снимки, медии, или целта е да се изтанцува танц, който е тържество на българския дух. Обредно наричане, да се пребориш със собствените си страхове, да си калиш волята и духа с ледена вода и да си наречеш щастие, здраве и успехи. Слагайки неопрен залъгваме единствено себе си!
Мит – Най-трудната част на хорото е в началото, докато свикнеш със студа.
Със студ не се свиква. Холандеца Уим Хоф с прозвището „Леденият човек“ има способноста, благодарение на трениран ум и дихателни техники, да издържа на много ниски температури дълго време, но на нормалните хора им е студено през цялото време на хорото. Няма определени минути за престой в реката, обикновено местните стоят по-дълго от гостите, защото са по-тренирани. Тялото ни само ни подсказва кога е достигнало до своя лимит и кога е време да се излезе. Най-трудната част на хорото е след излизане от водата. Тогава осъзнаваш, че стъпваш буквално върху кокълчетата на краката си и адска болка те пронизва през целия път до мястото на размразяване. Затова е важно и препоръчително да планирате нощувка в близост до реката, за да можете не само да се размръзите под топъл душ, но и да легнете за няколко минути завити с топли завивки.
Мит – Жените също имат място в Мъжкото хоро.
Обреда е мъжки и датира от преди раждането на феминизма като понятие. Така както на следващия ден е Женски Водици и мъжете нямат работа при жените, за да извършат своята магия, така и на Мъжкото хоро няма място за женска енергия.
Георгиев дава и няколко съвета към начинаещите мераклии да участват в мъжкото хоро в Калофер тази година:
-Изчаква се влизането на местните в 8 ч. начело с гайдарски състав при НЧ „Христо Ботев“ гр. Калофер. Хвърля се кръста в реката и се дава на най-малкия участник в хорото.
-Около 8:15 ч. влизат и гостите на града, които се присъединяват към хорото на местните и заедно танцуват хорото.
-Официалната песен на хорото, която се пее по време на обреда е „Залюбила е Василка“.
-Препоръчително е влизането във водата да става с народни носии.
-Не се допуска влизането в реката на хора във видимо нетрезво състояние.
-Не се толерира използването на партийни или политически символи в реката. Българският трибагреник и Самарското знаме са неизменна част от обичая.
Подготовката за хорото стартира около 6 сутринта, когато обличаме носиите и си припомняме текста на песента. Взимаме манерка с греяно вино и отпиваме по малко през целият път към хорото. Вървим по ризи въпреки студа, за да се климатизират телата ни, пише Георгиев.
Не влизайте с цървули, а ползвайте гумени галоши или стари черни обувки. Изчакваме местните и хвърлянето на кръста, и влизаме. Препоръчваме постепенно размразяване след реката за нормализиране на телесната температура и кръвоснабдяване, съветва той.
Не е препоръчително да се пуска гореща вода, заради опасност от изгаряне на безчувствените и изтръпнали крайници. Необходимо е да се назначи отговорник за отключване на къщата, където сте отседнали, или ако нямате нощувка алтернативен вариант е размразяване в автомобила, с който сте пристигнали, но не го оставяйте да изстива. След хорото можете да отдадете почит на паметника на Христо Ботев, където ще се проведат и тържества по повод годишнина от рождението на националния герой на България, пише още Георгиев.
