Макс
Ейдур Гудьонсен игра рамо до рамо с Роналдо и Лионел Меси, а треньори му бяха Жозе Моуриньо и Пеп Гуардиола съответно в Челси и Барселона. Без съмнение, той е най-близкото нещо, което футболът има с Форест Гъмп.
Гудьонсен може и да не беше най-резултатният нападател в големите европейски мачове със само три гола във фазата на директните елиминаци, но за сметка на това беше впечатляващ на местно ниво.
КНИГАТА НА КНИГИТЕ, БРАТО! ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗА ЧЕТЕНЕ!
Исландецът отбеляза 75 гола в първите си пет години в Челси, а един от тях се отличава ярко от всички останали.
През януари 2003 г. нападателят вкара с феноменална задна ножица срещу Лийдс на “Стамфорд Бридж” и изпълнението му остава незабравимо и до днес.
Голът беше шедьовър! Микс между гениалност и съобразителност, както и възможно най-зрелищният завършек на центрирането със завъртане от десния фланг на Франк Лампард.
Разбира се, виждали сме много задни ножици – всички те уникални и незабравими, но тази на Гудьонсен бе някак по-различна.
Дори и при изпълнението на Кристиано Роналдо срещу Ювентус през пролетта си пролича физическото усилие на суперзвездата при ножичния удар, а Ейдур вкара на Лийдс с лекотата сякаш е прекарал целия си живот в хоризонтално положение.
Това беше демонстрация на невероятно спокойствие от човек, който отлично знае какво се очаква от него и е в пълен мир с тези очаквания.
По-просто казано, изпълнението беше пример за това, че не е нужно да си най-добрият играч в света, за да имаш непоколебима вяра в собствения си талант.
Излъчването на Гудьонсен може би беше в противоречие с това, което постигна във футбола.
Аристократичната му осанка не кореспондираше с кариера, характеризираща се с скромност и примирение да е втора цигулка и фон, на който се чуват най-ясно и блестят най-ярко другите.
Беше свикнал с това хем да е до някаква степен звезда, хем другите да са по-големи звезди от него…
Малко са тези, които са играли както с Роналдо-Феномена, така и с Меси, но Гудьонсен го има във визитката си.
Ако не можете да върнете толкова назад лентата – Ейдур се засече с великия бразилец в холандския ПСВ. Също така малцина са тези, които са играли под ръководството и на Моуриньо, и на Гуардиола.
Нещо повече – Гудьонсен вкара победни попадения в дебютните домакински успехи на Жозе и Пеп съответно във Висшата лига и Ла Лига по време на най-знаменитите им мениджърски периоди.
Изпълненият с рекорди първи сезон на Специалния на Острова нямаше да започне с четири поредни победи, ако не беше смелостта и съобразителността на Гудьонсен при единствения гол в дербито срещу Манчестър Юнайтед.
А след това, четири години по-късно, Гуардиола бе на път да вземе само пет точки от първите си четири мача в Примера, но исландецът изскочи от нищото и засече центриране на Дани Алвеш с цената на три точки и първа победа за Пеп за първенството на “Камп Ноу”.
Това бе началото на изумителна поредица от 17 победи в следващите 18 мача, а през пролетта на 2009-а Барса се поздрави с трофеите от Ла Лига, Копа дел Рей и Шампионската лига.
Аналогията с Форест Гъмп
В култовия филм, спечелил “Оскар”, главният герой участва в редица исторически събития – от разрастването на “Черните пантери” до аферата “Уотъргейт”. Ако потърсим футболния му еквивалент, то е или (a) невъзможно да се открие или (b) кариерата на Ейдур Гудьонсен.
Футболистите не попадат случайно в големи отбори и още по-малко го правят отново и отново, ако не са докоснати от съдбата. Ако приемем, че младият Елвис за Форест е това, което беше младият Роналдо за Ейдур, футболистът има доста повече събития и имена за отбелязване през кариерата си нататък.
Повече от 20 години изминаха между първия му гол за ПСВ и последния му за Исландия преди Евро 2016, а това бяха две декади, в които точно като Форест вършеше невъзможни неща.
Роналдо, Джанфранко Дзола, Джими Флойд Хаселбанк, Ернан Креспо, Дидие Дрогба, Самуел Ето’о, Роналдиньо, Лионел Меси, Тиери Анри и още, и още… Ако не го бяхме видели с очите си да играе рамо до рамо с тях, вероятно нямаше да го повярваме.
И въпреки че охотно приемаше ролята да е в помощ на най-големите, а не да се стреми да е един от тях, исландецът често решаваше мачове и правеше разликата.
Показателно е, че Джими Флойд Хаселбанк посочва Гудьонсен като свой любим партньор на терена през цялата си кариера.
Дуото беше нещо повече от един безжалостен голмайстор и един отборен нападател без капчица егоизъм. Бяха толкова различни, но се разбираха перфектно. “Най-важното нещо беше, че искахме да играем заедно. И че желаехме другият да се справи добре”, казва Джими.
А дори и труден характер като него не можеше да намери и най-малката причина да не харесва футболния Форест Гъмп.
Източник: Уебкафе
