Brato.bg
Погледите преди началото на срещата между “Ливърпул” и “Манчестър Сити” логично бяха насочени към Мохамед Салах. Нормално е всеки да се взира в елитните играчи и очаква те да се окажат клюово влияние върху всеки двубой. Но Салах не реагира. Той се намръщи, зарови се и в крайна сметка све рамене и се отдръпна, без да се притеснява. Но египтянинът се различава от всеки друг играч. Той не приличаше на никой друг през изминалата кампания – сезон на лудост, в който не можеше да пропусне. И в неделя следобед Салаха отново приличаше на някой друг на “Анфийлд”. Той беше този, който все още носеше своята идентичност, дори когато продължаваше да създава и да пропилява шансове – безполезен като умиращия господар.
В края ан този сблъсък, изпълнен с безпомощен рисунък, Салах беше един от последните играчи, които се разхождаха по терена. В центъра той получи ръкостискане от Пеп Гуардиола. Не бе напълно утеха, нито пък съчувствие. Може би бе нещо по средата. Докато се приближаваше към тунела, Краля на Египет се забави и се огледа с нотка а изтощение.
Mohamed Salah receives 52% of vote to win Balon d’Orhttps://t.co/7wrJNpxlK1 pic.twitter.com/n9gVwYCn7s
— Liverpool FC News (@LivEchoLFC) October 9, 2018
Това е изюмителен завой за главния герой на “Ливърпул”. Мо беше човекът, който отбелязваше с темпото и яростта на Меси през миналата кампания, но сега има 4 гола в последните си 16 мача, 1 в най-скорошните 7 и нито един в четири последни. Несъмнено шепотът на разочарованието е продължи с реакции, които варират от съчувствие до съжаление. Той е играч, чийто удари изглеждат толкова нервни и безпомощни. Нека си го кажем в прав текст – постигнатото миналата кампания е невъзможно сега. А предположението, което все повече се поражда у всеки, е че това е може би най-голямата египетска измама след проклятието на гробницата на Тутанкамон.
Лошата форма не е нищо ново, разбира се. Но странният случай на Салах е много по-интересен. Би било грешно да се каже, че играе зле. Би било неправилно да се смята, че Салах е невидим или че е избледнял докрай. Напротив – той беше много жив и стоеше в центъра на всяка значима атака на “Ливърпул”. Едва след това сякаш не можеше да си спомни какво всъщност трябва да направи. Има неравновесие в таланта му – прилича на суперавтомобил със спукана гума. Не е толкова лесно да уцелваш непрестанно празното пространство или всеки път да заставаш от правилната страна на защитника. За него това изглежда като детска игра. Ако завършващия удар работеше, той щеше да реализира хеттрик срещу “Челси”.
.@MoSalah is running away with the Ballon d’Or public vote at the moment…🇪🇬👑 pic.twitter.com/LkhT3qYfM8
— Sky Sports Premier League (@SkySportsPL) October 9, 2018
Срещу “Сити” изпусна първия си изстрел след четири минути игра, след което си създаде всичко сам-самичък. В началото на второто полувреме египтянинът намери пространството в средата на претъпканото наказателно поле, но отново не успя. По-късно овладя по забележителен начин дългия пас на Робъртсън. Спря прекрасно топката, нагласи краката си, погледна нагоре, наклони тялото си… и след това изстреля коженото кълбо на мили от целта.
Това е парадоксът на Салах. За пореден път беше най-добрият нападател на “Ливърпул”. Той е прекрасен, инициативен, високоскоростен… до момента, в който се приближи до вратата. В дни като този, “Коп” става гигантска шумова фуния, драпирана в любимите си флагове и знамена, изпращайки пълната си сила надолу към терена. В случая реалността бе малко по-различна.
Салах ще продължи да бъде там. Идеята, че може да спечели “Златната топка” в момента изглежда някак фантастична. Това е креативен атакуващ играч с едва 3 асистенции във Висшата лига от февруари насам. Той притежава цялата странност на работещ в собствените спортни правила човек, който все още намира празните пространства, все още играе в собственото си време и все още вижда гола пред себе си.
