Историята на Олимпийските игри е неразривно свързана с допинга, брато. И ако приблизително от 60-те години на миналия век започна борбата срещу забранените стимуланти, в зората на олимпийското движение те просто не обърнаха внимание на тези информации, определяни за шеги. Изключение не прави и първият допинг в историята на Игрите.
-
Виж и това, брато: Животът на един бивш футболист: Два литра твърд алкохол и 10 грама кокаин
През 1904 година се провежда Олимпиада в Сейнт Луис, а лицето Томас Хикс участва само в маратона. Нашият герой стигна до финала след Фред Лорц, демек втори. Победителят обаче дисквалифициран, защото част от маршрута е пропътувал с кола. Така Хикс е обявен за шампион и получава златен медал. Непосредствено след като пресича финала, нашият герой обаче е хоспитализиран.
И сега най-интересното.
Според неговия треньор Чарлз Лукс, на седем мили преди финала, Хикс припадна. Треньорът дал на своя атлет да пие магически елексир – ракия с добавка кокаин и стрихнин (отрова за плъхове). Благодарение на стимуланта, бегачът продължил. Четири мили преди финала обаче ударил нова доза от коктейла. Така пресича финала и веднага се строполява. Дежурните лекари го хоспитализират, а в последствие Хикс получава златен медал.