Джон Тери: След Жозе Моуриньо гледам на футбола по друг начин

Джон Тери: След Жозе Моуриньо гледам на футбола по друг начин


Джон Тери, легендарният бивш футболист на „Челси“ и настоящ играч на „Астън Вила“, разкри за треньорските методи на Жозе Моуриньо. 37-годишният ветеран говори пред авторитетното издание „The Coaches’ Voice“, където разкри, че именно португалецът е причината да иска да стане мениджър след края на активната си кариера.

„Бях твърде млад, когато Жозе Моуриньо дойде за пръв път в „Челси“ – започна своя разказ Тери. – Само на 23 години. Но след няколко тренировки реших да си взема дневник, в който да записвам различни впечатления от мениджъра – нещата, които казва на разбор, това, което говори преди мач и пред пресата. Понякога след занимание пишех абсолютно всичко, което сме правили. Съотборниците ми се чудиха и дори ме питаха защо го правя. От момента, в който Жозе дойде в отбора, знаех, че искам да стана треньор. Преди това като футболист не се замислях за тези неща, исках само да играя. Не мислих за тренировките, размерите на игрището, на които провеждахме заниманията, за нищо. След това забелязах нещо специално и всичко бе подготовката за мач.“

При първия престой на „Стамфорд Бридж“ португалецът спечели два пъти първенството във Висшата лига, веднъж ФА Къп и Суперкупата, както и два трофея от купата на Лигата.
„Жозе Моуриньо идваше на базата в 8 сутринта, за да се увери, че има достатъчно конуси, потници и топки – добави Тери. – Осигури момчета, които да гонят топките по време на тренировките, за да е сигурен, че играта ще бъде подновявана максимално бързо. Всички футболисти в отбора отбелязахме колко добър бе той от самото начало. Но не само по време на заниманията, а и извън терена. Помагаше ни и психически. Когато бях контузен и пропусках серия от мачове, той дори не влизаше в залата за рехабилитация. Разговаряше с всички останали, но не и с мен. Заклевам се, че като капитан на отбора започнах да се питам: „Защо не разговаря с мен?“ Тогава казах на физиотерапевта – „Започвам тренировки утре. Не мога да издържам така без мениджърът да ми говори.“

Жозе знаеше перфектно какво върши. Просто ме накара да стисна зъби и да започна тренировки. Знаеше как да ме притисне, но и кога да ме прегърне или да ме похвали, че съм се справил отлично. На терена излизахме убедени, че сме най-добрите. Това се отразяваше на нашето представяне, благодарение на Жозе. Бяхме ли най-добрите на света? Вероятно не, но той ни караше да се чувстваме така, сякаш сме. Моуриньо се стремеше към най-доброто всеки ден. Мразеше да губи. Помня едно мачле по време на тренировка, пет на пет футболисти, стандартно упражнение. Губехме с 0:3 и той беше обезумял. Защитниците бяхме допуснали 3 гола и Моуриньо не считаше това за нормално. Заклевам се, в следващите подобни тренировки резултатите бяха от рода на 1:0, 2:1. Винаги след онзи случай мачовете в заниманията бяха равностойни. Това беше той, знаеше как да ни въздейства и да извади най-доброто от нас. Такъв беше Жозе. Той е най-добрият, с когото съм работил и причината да искам да бъде треньор.“