Нещата, които правихме като деца през зимата

Нещата, които правихме като деца през зимата

Това е един един от онези материали, след които ще погледнеш тревожно календара и ще се запиташ кога отминаха всички години. Възможно е да пуснеш сълза, припознавайки се в примерите, но може и нищо от следващите изречения да не важи за теб. Животът е шарен и всеки има своя опит и преживявания.

А причината ние да решим да запретнем ръкави е една снимка, на която попаднахме във Фейсбук. Тя ни връща назад към годините, когато нямаше Фейсбук, нямаше дори мобилни телефони, но имахме много свободно време и знаехме как да го запълним. Това са нещата, които правехме като деца през зимата.

НАРЪЧНИКЪТ НА ЕДНО БРАТО Е НА ПРОМОЦИЯ! ВЗЕМИ СЕГА ИЛИ ГОРИШ!

Брояхме дните до ваканция

Не е лъжа, брато. Пишехме на лист дните до ваканция, а след това ги зачерквахме по същия начин, по който правят и затворниците на стените. Е, примерът е малко хард, но ни разбра. И ние гледахме с надежда датата 23-ти, когато вече щяхме да тичаме безгрижни навън, нямаше да пишем домашни и да слушаме забележките на учителките. Знаехме също, че всеки път има дървена ваканция и приемахме това с огромна радост.

 

Чакахме първия сняг

Това го правим и сега, но тогава беше някак различно. Измервахме в сантимерти на прозореца колко е натрупало, след което обличахме грейката и грабвахме шейната. Навън беше пълно с деца, които също като нас нямаха търпение да направят снежен човек, да се спуснат с шейна или да се замерват със снежни топки. По-дебелите деца имаха найлон, а не шейна, с такова също сме се пускали.

 

Играeхме футбол

Точно така – първата задача беше да отъпчем хубаво снега, за да може топката да върви, след което се разделяхме на два отбора и играехме въпреки лошите условия. Бяхме навлечени с по 2-3 блузи, имахме шал на любимия ни футболен отбор, а чорапите ни бяха вълнени. Някои дори си слагаха свинска мас на обувките, за да не пропускат мокро. Беше уникално.

 

Пързаляхме се на леда

По време на зимната ваканция се случваше да ходим на село или на селото на приятел. Там търсихме замръзнала река или езеро, където да се пързаляме на леда. Тогава нямаше пързалки за кънки, както е сега. Всичко беше някак по-опростено, а и безплатно. Ако не си падал на гъза си на пързалка, натървайки си чак белия дроб, не си живял.

Правехме иглута

Като натрупаше много сняг, всички се залавяхме да си правим иглута. Пренасяхме сняг с щайги, за да трупаме на едно място огромен куп, който в продължение на часове дълбаехме и стягахме. Правехме си тунели и обща стая, в която се събирахме до трима души. Стените ги обгаряхме леко със свещ, за да разтопи снега, който бързо замръзва и се превръща в лед. Бетон, брато! По-здраво от панелка в „Люлин“.

Гледахме „Сам вкъщи“

Дори и преди 20 години даваха всяка зима „Сам вкъщи“. Ама тогава беше ново. А ако ставаше така, че все пак не бе по програма, то отивахме до местната видеотека и го взимахме, за да го гледаме. Ех, какви времена само! Пощипвахме мандаринки и портокалчета от голямата купа с плодовете и живеехме като в цветен телевизор от най-старите.

Палихме пиратки

Едно време ператката не излъчваше лошо предсказание. Имаше я само около новогодишните празници. Ходихме на Илиенци, където купувахме една кутия, въпреки че родителите ни забраняваха. На 1 януари пък правихме дори по-глупави неща – търсихме пиратки под балконите, които не са гръмнали. Цяло чудо е, че имаме все още 10 пръста.

Ако сме пропуснали нещо или ти имаш какво да допълниш, може да го направиш като коментар под този материал!