Невежеството е голям грях, брато. Вдигаме виновно ръка и си признаваме грешката. Вече 30 години сме на този свят, но е грехота, че не сме знаели за всички дела на братя Прошек. Но добрата новина е, че това вече е поправено. Съвсем случайно попаднахме на новинарска статия със заглавие “Откриха паметник на братя Прошек” и решихме да я прочетем. След това се поинтересувахме за причината да бъдат почетени, а когато разбрахме какво са направили тези двама чехи за България, нещо с остър връх ни прониза. Още същият ден посетихме паметника, намиращ се на улица “Сан Стефано”. А мястото на поставянето там далеч не е случайно.
Скулптурата е дело на проф. Георги Чапкънов, Коста и Станислава Чапкънови и арх. Станислав Константинов. Изваяна е по случай 170 години от рождението на големия брат – Георги Прошек. Паметникът е създаден с дарение на “Сан Стефано Пропърти Дивелопмънт”.
Но какво са направили Прошек?
Двамата пристигат у нас през 1878 година – годината на Освобождението. Те рискуват живота си в името на нашето отечество още в първите месеци в България. Георги Прошек помага за демонтирането на 200 метра железопътен път край Одрин. По този начин се забавя с близо 30 часа пристигането на турските части, които трябвало да подкрепят османците при Шипченския проход. Благодарение на този хитър ход, българите и руснаците успяват да удържат врага.
По рождение Георги е Иржи. Но с идването си се влюбва в България и решава, че иска да носи наше име. Същото прави и по-малкият му брат Теодор, прекръстил се на Богдан.
По-късно двамата са инициатори на създаването на паметника на Васил Левски, който и днес е основна забележителност в центъра на София. Пак те са в основата и на създаването на Орлов мост и Лъвов мост с идеята София да се превърне в красив европейски град. С тяхното име е свързана и ЖП гарата в столицата. През 1884 година създават и легендарната пивоварна на днешната улица “Сан Стефано”. Именно там днес чакат братята Прошек на по бира. Елегантни, сериозни и с чаша в ръка. Така че, ако имаш път през центъра на града, отбий се за кратко, прочети паметната плоча, кажи им “Наздраве”. Все пак тези двама души са поискали в предсмъртното си писмо да бъдат погребани в България. Защото обичали нашата родина с цялото си сърце. И са го доказали с дела, а не с думи…