Brato.bg
“Далкюрд” е шведски футболен отбор, който е основан през септември 2004 година от кюрдски имигранти. Клубът започва да функционира като социален проект. Целта му е да допринесе за развитието на младежите в град Борландж, които по това време често се забъркват в неприятности. През първия си сезон отборът играе в седмото ниво на футбола със средната възраст на футболистите 17 години. Днес, 13 сезона по-късно тимът е пред класиране в Алсвенскан – висшата лига на Швеция.
- Виж и това, брато: Вратарят, който цял живот отказва да захвърли ръкавиците
“За мен това е нашият национален отбор, въпреки че в действителност такъв не съществува”, казва Реван Амин, играч на “Далкюрд”.
21-годишният полузащитник не е имал съмнения преди да премине в клуба в началото на 2016 година. Сега играе ключова роля в сензационното представяне на тима, който е на крачка от класиране в най-горната дивизия в Швеция.
До края на шампионата във втория ешелон остават три кръга. Първите два в крайното класиране влизат директно в елита. Третият е на бараж. “Далкюрд” е на точка от върха и със седем пред “Трелерборг”, който е трети.
Реван Амин е роден в кюрдската част на Ирак. На 3-годишна възраст емигрира със семейството си в Холандия. Тренира в школата на “Хееренвеен”. Дори има срещи за националния на “лалетата” при юношите до 17-годишна възраст. Тогава е следен от скаути на английския “Арсенал”. Амин не съжалява, че се е озовал в Швеция, вместо на Острова.
“Веднага се почувствах като у дома си, защото мога да говоря на родния си език с хората тук”, каза 21-годишният играч.
Швеция е третата страна в Европа и четвърта в света с кюрдско население. В скандинавската държава има около 84 000 сънародници на Амин. Във Великобритания са доста по-малко – близо 50 000.
Младокът е щастлив от факта, че “Далкюрд” се превръща в социален феномен. Въпреки че за повечето хора отборът е нещо като неофициален кюрдски национален отбор, тимът постепенно печели фенове със своето представяне.
“Гледам на отбора като социален проект, а не като футболен клуб – казва Адил Кизил, бивш вратар и настоящ спортен директор на клуба. – Имаше значителни проблеми с наркотиците в нашия град Борландж. Брат ми се друсаше. Това накара баща ми Рамазан, който не се интересуваше от футбол, да създаде отбор. В него се даде възможност на младите да правят нещо интересно, важно и се почустваха значими. Спортът прави хората дисциплинирани и отговорни. Футболът дава втори шанс, в този случай спаси животи. Така стана с много хора“.
Днес всички ръководители, които са част от футболния клуб са горди от постигнатото. Клубът вече има и школа с няколко детски отбора.
“Не сме и вярвали, че ще стигнем до тук – добавя Кизил. – Когато започнахме, бяхме в осма дивизия, а аз едва 20-годишен бях най-възрастният играч“.
От ръководството на клуба признават, че тренировъчните занимание на мъжкия тим се водят в продължение на два часа всеки ден.
“Така децата са прекалено уморени, за да членуват в престъпни банди и резултатите са удивителни – споделя Чього Хескали, член на борда на директорите в “Далкюрд”. – Ние приемаме младежи от всякакъв произход – шведи, сомалийци, араби, албанци и т.н.”.
“Далкюрд” претендира за рекорд в Швеция. От своето създаване в рамките на пет години клубът печели поредни промоции с едно и също ядро на отбора.
“Загубихме само четири мача в продължение на този период от време”, хвали се Кизил.
Когато отборът стига до трето ниво във футболната йерархия на Швеция, всички разбират, че нещата са станали сериозни. “Далкюрд” бързо набра популярност. За кюрдския проект чу цял свят. Към днешна дата страницата с привърженици на клуба в социалната мрежа фейсбук се радва на 2,5 млн. последователи. Фенове на отбора от Ирак, Турция, Германия и САЩ са сред най-многобройните, които гледат мачовете на тима на живо по интернет.
Когато клубът стигна до Суперетан, второто ниво на шведския футбол, двама кюрдски милионери придобиха 49% процента и направиха значителни инвестиции.
“Хората смятат, че сега сме богати, но това не е вярно, защото бюджетът ни е едва 2 млн. евро – разкри директорът Хескали. – Отборът на “Хелзингборг” е в трета дивизия и разполага с 5 млн. евро на сезон. Това вече е друго. Ние продължаваме да сме беден клуб. Тайната на успеха не е в парите, а в отношенията. Ние сме едно семейство. Всеки играч, който дойде тук е готов да помогне на другиго. Когато при нас пристигна звездата ни Ахмед Адуад, всички казваха, че той се бие с останалите си съотборници, защото е палестинец. Това не е така. Всички националности са обединени при нас и всички се обичат“.
И е факт, че на мачовете на отбора се виждат все повече фенове от различни националности.
“Този проект носи важно политическо послание – добавя спортният шеф Кизил. – Ние сме шведски клуб с кюрдски основатели. Взимаме най-доброто от двете страни. Комбинираме шведската дисциплина с кюрдската смелост и затова сме толкова успешни.“
И докато медиите по света продължават да свързват кюрдите с борби и войни, в последно време проектът “Далкюрд” носи положителна промяна в заглавията.
Скандинавският таблоид “Афтонблодет” пише:
“Далкюрд” обединява старата и новата Швеция в един футболен отбор“.
А Кизил и всички в отбора обещават, че ще продължат да пишат история. Тяхната нова цел е да се изправят срещу турски отбор в европейски мач. Това би бил идеалният начин да бъде затворен семейният кръг.
Източник: Труд
