Brato.bg
Вторник
9.40 ч.
Вече трети ден питам Даниел Боримиров дали купи най-накрая централен защитник, а той се подсмихва все едно е набил двама-трима родители на детски мач. Казва, че не е купил защитник, обаче ми е взел бяла риза и черно елече. Май нещо намеква, но аз се правя на ударен.
10.35 ч.
Все пак разглеждам обявите за работа, защото усещам, че в “Левски” вече ме подозират, че не ставам. Баси, тия заплати на сервитьорите как са се вдигнали. Пускам за всеки случай CV в “Рафи Пуул”. Там е готино, а и ходят много футболисти, ще имаме обща тема на разговори, докато им нося поръчките.
12.00 ч.
Отивам на “Герена” по-рано. Искам да се подготвя за тренировката, но не ме пускат на стадиона. Надигам се на пръсти и побутвам охраната по коляното, след което цели 30 минути обяснявам кой съм. Не стават тия работи така, нали искаме да сме европейски клуб, а не се знаем, ебаси.
16.00 ч.
Излизаме за заниманието, а тоя Жорди Гомес нещо ме пита на английски. С пръсти му показвам на колко години съм, къде ще тренираме и колко титли съм спечелил като треньор. За последното не ми трябват пръстчета.
19.00 ч.
Спас ми се обажда и ме пита дали искам Обертан. Казвам му, че съм хапнал и му благодаря. А и мразя някакви индийски подправки. Шефът обаче е много печен и загрижен.
20.30 ч.
Вече съм на маса. Жадно ми е. Треньорството е до време, пиенето за цял живот.
Сряда
10.30 ч.
Будя се с лек махмурлук. Напоследък пия много, за да забравя играта на “Левски”. Жадно ми е все по-често. Даже на резервната скамейка си имам една бутилка от “Кока-Кола”, в която тайно съм си сипал ракия. Лично Йоргачевич ми я донесе от Сърбия. Дюлевата си е най-добра, няма какво да се лъжем.
12.30 ч.
Разбрах, че на “Герена” днес представят Габриел Обертан. Тия даже не са ми казали, че взимаме нов играч. Проверявам го в Гугъл – играл е за “Манчестър Юнайтед”. Решавам да звънна на сър Алекс Фъргюсън за мнение, после се сещам, че не знам английски и се отказвам. По телефона с пръсти няма да стане. Сипвам си френски коняк по този повод. Такъв трансфер трябва да се полее.
17.30 ч.
Имам пресконференция, дано журналистите не ме надушат, че съм пил, решавам да отговарям с по 1-2 думи, за да не ме хванат, че завалям. Питат ме за предстоящия мач, обяснявам, че “Левски” от мач на мач ще израства. Този номер винаги минава. Разказвам, че имам големи планове, че тепърва се обиграваме, че има малшанс, че е топка, че се върти. Вярват ми, аз също започвам да си вярвам, почти се плаша. Боже.
19.30 ч.
Борето ми се обажда, намерил е десен защитник от Сърбия. Веднага свързвам 2 и 2 – тоя пие много, значи е читав. Вземаме го, Боре, и без това си нямам авер за наздраве. Борето ме моли също да пусна сина му, ако губим в мача през уикенда. Няма проблеми, ще го полеем после.
Петък
11.00 ч.
Време за равносметка на вчерашния мач. С докторите установихме, че краката на Адениджи и краката на Нар са от други тела. При всяко докосване на топката от тяхна страна се чуваше звук като трошене на джамове. Трябва да установим от какво са направени тези момчета. Дочух, че Мълдър и Скъли започнали разследвано. Било пълна мистери как тези двамата са титуляри във футболен отбор…
С любопитство установявам, че тия “Ботев” мачкат в Европа. Ако не ме бяха изгонили феновете им, нямаше да се радват сега така, ама тия майни ме надушиха още на първата тренировка. Да се оправят. Тук в “Левски” са по-търпеливи, щом до момента не са ме съблекли. Обръснал съм си подмишниците, за да съм готов във всеки един момент.
15.00 ч.
Бабатунде и Франсис пак не могат да ходят на тренировката. Първият не е вкарвал на тренировка от миналия сезон. Идеално, пускам ги титуляри в следващия мач. Футболът не е логична игра. А и най-големите тактици рискуват и после пускат автобиографии. Искам и аз.
13.00 ч.
Жорди Гомес, Обертан и още един от отбора, не му знам името, нещо ме гледат и си говорят на английски. Тия гадове май са ми скрили ракията. Ако продължават така, ще ги пратя при Гонзо на “Тича”.
16.00 ч.
С мен се свързва известен журналист. Искал да напише моята автобиография “Аз, Жадното”. Щяла да се продава в комплект с манерка с първак. Яко. Представям си голяма зала с много хора В София, всички тръпнещи в очакване да видят промоцията на четивото. Има даже и фенове на “Левски”, но в последния момент Гошо Петков минава, взима книгата и я носи в Разград. Баси, пак тези кошмари. Казвам му, че ще си помисля. То тия работи не стават така, братче, всеки иска да е сред големите. Затварям телефона и звъня на Боримиров. Разговорите с него винаги ме успокояват. Само той ми вярва.
Неделя
11.00 ч.
Тръгваме за мач с “Локо” (Пд). Клубният автобус минава и ме взима от втората ми работа в ресторанта. Там хем бачкам, хем си пия. Няма празно, няма жадно. Животът ме е научил, че не можеш да разчиташ само на единия футбол, трябва винаги да имаш резервен вариант. Казвам на шефа, че ще се върна още в понеделник на пълен работен ден, защото очаквам да ме разкрият на “Лаута” окончателно. Тия майните нали си ме познават…
23.00 ч.
Борето е бесен. Синът му не е играл. Какво му става на този човек? А даже този мач не паднахме…
АКО ТЕ КЕФИ НЕПОДРАЖАЕМИЯТ НИ СТИЛ, ТО С КНИГАТА ЩЕ ПЛАЧЕШ ОТ РАДОСТ!
