Николай Нанчев е олицетворението на истинско брато. Той е държавен служител, който след работа не се прибира у дома, а в повечето случаи се насочва към клуба, където продължава да бачка.
Там той застава зад пулта, за да вдига градусите на присъстващите. С една дума Ники е диджей – Dj NKey. Освен това го бива както с перото, така и с четката. Казано иначе той е още така карикатурист и писател. Последните две дейности ги прави, за да се забавлява, но определено му се отдават.
Запознаваме се с него по време на трескавата подготовка за второто парти на сайта. Купонът, който вдигна във въздуха клуб “Грамофон”, беше на 1 юни и е жалко, ако си го изпуснал. В хода на разговора става ясно, че е кадърен пич, който има какво да разкаже. Именно това е и причината да седнем с него на по бира, за да ни опише живота на един чиновник зад пулта.
– Как така един държавен служител е и DJ, брато? Обикновено всички чиновници са леко заспали и много начумерени.
– В повечето случаи е така, брато, но аз не съм типичният чиновник. Всъщност пускането на музиката е мое хоби от лятото на 2013 година, когато си взех контролер и започнах да смесвам вкъщи. Горе-долу по същото време постъпих на работа в държавната администрация и двете неща си вървят паралелно без никакъв проблем. Зад гърба си вече имам доста участия в различни клубове, барове и зали, на новогодишни партита, частни събития и рождени дни в София и страната.
– Мислил ли си да направиш парти в Националния Статистически Институт и то в работно време, за да вдигнеш настроението на колегите в лошо настроение?
– Аз съм правил, брато. Понеже понякога стартирам за участие направо след работа, нося си техниката с мен и съм я включвал. Атракция е за колегите. Някои от тях дори не са стъпвали в клуб или дискотека, така че им е интересно. Иначе са ме викали да пускам на фирмен банкет или на парти по случай пенсионирането на някой колега. Там въртя от АББА до Славка Калчева.
– Кое е най-тъпото музикално желание на клиент, което си изпълнявал?
„Детелини“ на Лили Иванова, „Позови меня“ на Любе и естествено „Трепни“!
– Няма ли да ни поканиш на твое парти?
– Разбира се, чувствайте се поканени! Имам регулярни участия всеки петък в кино бар на “Аксаков”. А можем да направим и едно съвместно парти с Brato.bg.
– Бил си на много концерти. Но историята мълчи дали си бил и на такъв на Веселин Маринов?
– В интерес на истината, да! Беше един благотворителен концерт за спасяването на паметника „Шипка“. Пяха много изпълнители. Пя дори Панайот Панайотов, брато! Направо щях да припадна. Бях решил никога да не разказвам за това, но пред вас се разкрих. Бил съм и на Мадона, AC/DC, Faithless, Motorhead, Moby, както и на повечето диджеи, за които сте чували или не сте… Да ходя по фестивали, концерти и партита ми е наистина страст, но ми се случва все по-рядко в последно време.
– Звучиш като брато от типа „парти енимъл“. Дай ни рецепта срещу махмурлук?
– Аспирин, кафе, душ, после студена бира и нещо за хапване. Задължително музика.
– Сега и ако ни дадеш рецепта за перфектното парти, цена няма да имаш…
– Перфектното парти е винаги с приятели и хубава музика, независимо от жанра. Друго не ти трябва. Преди злоупотребявах и съм откарвал до сутринта, дори до обяд, но няма смисъл. Купонът си е купон и без да осъмваш на някой афтър или на някоя пейка в парка. Всичко трябва да е в разумни граници.
– Ние написахме наскоро книга – „Наръчникът на едно брато“. За теб знаем, че също пишеш. Как така? Дай нещо насам…
– О да, книгата ви е много яка, брато! Поздравления! Имам я и си я чета с кеф. Аз пиша основно поезия и малко проза, понякога пътеписи, защото обожавам да пътувам. Черпя ви едно стихотворение:
Тогава, когато звездите заспиват
и само луната блести над града,
в малката уличка тихо се свиват
две трептящи тела под дъжда.
Лицата се галят в сумрака мъглив,
косите са мокри до корен,
и погледът мътен е все по-игрив.
барът е вече отдавна затворен…
Устните шепнат навярно сами,
че вече е станало време
звездите да тръгнат след миг
всеки към своето бреме.
– Разбрахме и че си карикатурист, ебати. Много дарби, много нещо. Можеш ли да наплюнчиш молива и удариш една бърза карикатура в стил „Брато“?