Съдбата ошамари ма…
-Не си първият!
Ясно ми е, брато. Знам че съдбата шари бузите на всички, но все пак…
Вярвам, че знаеш какво е “голям шлем”! Ако все пак се сещаш само за тенис, като чуеш “голям шлем” или още по-зле, не се сещаш за нищо… Затвори този материал, Цецке, не е за теб.
До тук с обясненията и заяждането с представителите на нежния пол. Започвам!
Един слънчев майски ден, реших да си хвана гадже. Най-доброто време от годината за “лов”- оскъдни дрешки, ефирни тоалети… прелест!
Обикалям си аз небрежно из софийските улици, подсвирвам на Тая и Оная, но не. Никоя не откликва на любовния ми призив. Много капризни са станали момичетата в днешно време, даже не си правят труда да се обърнат един среден пръст да ти покажат…
Привидно разочарован, гладен и жаден, реших да се прибера у домá. Взех си билетче за метрото, качих се във влакчето и точно преди да си извадя… електронната книга, що да видя? Чаровно, русокосо, синеоко създание пред мен! Усмихнах й се, тя също ми върна усмивка, прехвърли косата зад ухото си уж по навик и леко отвори устни, казвайки ми безгласно “здравей”. Мисълта, която изникна в съзнанието ми беше: “Охо!”.
-Само “охо” ли?- ще попитате.
Мхм, само “охо”, тъй като не се славя с особено блестящ и сложен мисловен процес.
Престъпих напето към нея, казах й здрасти, подадох ръката си и се представих. Представи се и тя- Мила. Колко хубаво… телце имаше тази Мила! Който и за момент си е помислил, че съм щял да довърша изречението с “хубаво име”- срам за теб! Освен ако не се казва Кирилка, името е без значение.
Разговорихме се и се оказа, че слизаме на една и съща метростанция. Девойчето беше много приятно, като държание и много секси, като излъчване. Достигнахме желаната дестинация и точно на изхода, излизайки от метрото загледах страхотно милфче (идва от MILF; ако не се сещаш- провери в google). Чудо и приказ, направо да онемееш! Е, аз онемях…не буквално от страхотната дама, а от това, че Мила я поздрави с думите: “О, здрасти, майко.”. Ехаа!
Поздравих видимо притеснен майката на Мила, а самата Мила попитах за координати, за да мога да й пиша, ако има желание. С усмивка тип “ще чакам да ме добавиш” ми даде фейсбук-а си.
Нещата се развиваха стандартно- късни чатове, срещи, кино, докато един ден, прекрасната Мила реши да ме покани на вечеря у тях. Понеже майка й била помогнала с приготвянето на вечерята, Мила настоя и тя да вечеря заедно с нас. А аз… аз нямах нищо против. Хапвайки си сладко-сладко вкусните гозби си мислех: “Как е възможно? Дъщерята страхотна, а майката още повече!”.
Направих комплимент за храната, но не от учтивост, а защото наистина беше много вкусно. Любовна на мъжа минавала през стомаха? Знам, че звучи клиширано, но клишето е клише, защото е вярно- са казали мъдрите хора. И от дума на дума усетих, че Рая, майката на Мила, започна да ме гледа по малко по-различен начин. С известна нотка на страст. Да, първоначално не знаех дали е страстна нотка или просто блуждае с поглед, но като се заигра под масата с крака ми… се досетих, колко и да бях недосетлив. С едва недоловим жест ми посочи с очи кухнята и аз като един истински услужлив джентълмен, станах и заявих, че… имам нужда да пусна една вода. Малко след като станах от масата, чух как Рая взе някаква чаша и се запъти към кухнята. Аз вече я чаках тям. Толкова привлекателна беше тази жена. Чудо и приказ!
В момента преди да я целуна тя ме спря и прошепна, че това не е правилно, защото аз и дъщеря и… Прекъснах Рая с целувка преливаща от страст. Даа, точно като на кино познай какво се случи? В същият, точно в същият момент Мила се озова в кухнята. Последващата сцена не може да се отличи с приличие, за това бих желал да я пропусна.
Бях помолен да напусна дома на красивите жени и никога повече да не смея дори да потърся контакт с която и да е от тях.
Така и направих- постъпих мъжки, преглътнах пропиляната възможност да осъществя една мечта и продължих напред с бистър поглед и съзнание. Защото кое е най-важното?
Търпението, брато. “Големият шлем” е измислен, за да бъде покоряван!
Автор: Сайтът на theuseful.site специално за Брато!