Отбелязваме световния ден на джина с чаша в ръка. Наздраве!

Днес, брато, 10 юни 2017 е световният ден на джина. Не на онзи от лампата, а на онзи от бутилката. Като закоравели пияници честваме всичко, което може да бъде повод за пиене. Въпреки това признаваме, че това е едно от питиетата, подценявани от нас. Другото е ягодовото дайкири. Създадената в Холандия алкохолна напитка (джинът) просто никога не ни е била приоритет.

• Виж още, брато: “Наръчникът на едно брато” си има своя страница във Фейсбук

Дори никой от нашите приятели никога в живота не ни е казвал “Брато, дай да се натряскаме с джин”. Истината е, че много велики личности са обожавали консумацията на джин – Уинстън Чърчил, Ърнест Хемингуей, Ф. Скот Фицджералд. Все заклети пияници.

„Първо изпиваш едно питие, после то изпива второ и накрая пиенето изпива теб.” – обичал да казва самият Фицджералд.

Името на алкохолната напитка идва от френското „genievre” или холандското “genever”, което и на двата езика означава хвойна. С годините произношението и правописа е съкратен до gen, а по-късно и до gin.
По правило джин се сервира охладен ( 1-3°С) във висока чаша тип „колинс” (200-300мл).

Но как се прави джин? Рецептата е следната: произвежда се от хвойнови плодове и други растения, които се накисват в дестилат от грозде или житни зърна. После течноста се дестилира ( понякога два пъти ) за да се извличат ароматните вещества от растенията. Получава се спиртна напитка, приела ароматите на различните ботанически растения.