Открихме Рая на събора на овцевъдите (РЕПОРТАЖ)

Чисти боксерки, поне един чист чорап, поне един с дупка на палеца и спрей срещу кърлежи. Лаптоп, апарат, зареден телефон и Наръчникът на едно брато. Багажът е почти готов, тръгваме след минути. Нищо не е гладено, но се почесваме по задника. Цецка не иска да ни пусне, цупи се, подсмърча и нервничи, защото знае, че ще скъсаме синджира. Отиваме на Националния събор на овцевъдите, който за поредна година се провежда край Лясковец. Животни не гледаме, обаче сме чули, че на събора има яко скара, яко бира и яка забавна програма. Акъл не пречи, за нас го правят.

БРАТО.БГ ОРГАНИЗИРА ПАРТИ! АКО НЕ ПРИСЪСТВАШ, СЕКС ДА НЕ ВИДИШ!

Целуваме Цецка по лявото око, дясната ноздра и средния пръст на едното краче за чао. Не питай. Нарамваме сакчето и със задоволство установяваме как поне този път миризмата от краката няма да се усеща заради миризмата на коч. Идеално. Пляскаме с ръце, а от устата излиза едно „Хе-хей!“ с подобаваща усмивка за случая. Ебати лудаците.

Летим по магистралата, брато. Имаме приятна компания от две Цецки и още едно брато. Нищо не може да помрачи настроението, дори фактът, че единствените дискове в колата са със стихове на Веселин Ханчев, четени лично от него, корейска опера и програма с 10 урока за релаксация. Представяме си как последните два ги дъвчем и плюем в тоалетната чиния.

Два дни сме били на вода и кисело мляко от най-евтиното, за да можем да освободим достатъчно място в корема за 2-3 агнета на чеверме. Овцевъдите по цял ден са с овцете, но цяла нощ маат мръвки на двете бузи. Имаш кво да заколиш – ядеш. Немаш кво да заколиш – пазаруваш салам и кренвирши.

До Търново са близо 2 часа път. Писнало ни е на кура, ама кво да се прави. Добре, че е Наръчникът на едно брато, за да бъде свежо. Разказваме колко много момичета ни пишат заради книгата, разказваме за една четворка без презервативи, за няколко откраднати целувки, за една гуша, която захапахме с ярост… Обаче никой не вярва. Ай сиктир! Отваряме дума и за събора. Няма да пее Фики, което е щастие. Организаторите ще наблягат на народна музика, ще има певчески конкурс. Народната музика и чистият пролетен въздух – само при мисълта за тях усещаме пеперуди в стомаха. Боли като дишаш. Това е любов. А ароматът на скара, който скоро ще влезе в дробовете, ще подеме душата и ще я извади в Орбита. Баси доброто!

Пристигаме.

От бързане за мръвките и студената бира бронята на колата стърже в някаква неравност. Четирите врати се отварят едновременно и се блъскат силно, тичаме към най-близката скара. Тва не е нормално. Посреща ни убийствена гледка. Няколко агнета се въртят на огън. Искаме да ни свалят едното и да го изядем без да дъвчем, както правят Том и Джери. Мамини гладници те, бе!

Обръщаме се и виждаме възрастен мъж с бира в уста и шапка от вестник. Застанал е до една от колоните, от която излиза нежен женски глас. Раят е да можеш да си позволиш това.

След малко дъвчем най-крехкото, най-ароматно и най-вкусно месо на планетата. Още нищо не сме видели от събора на овцевъдите, но сме сигурни, че е прекрасно. В корема става манджа. При топлите мръвки пристигат дълбоки глътки бира. Пълно наводнение. Мътна е, мирише на бъз и билки. Нямаме представа какво са ни сипали, обаче е по-хубаво от рожден ден. Поглъщаме толкова голямо количество месо и бира, че започваме да приличаме на чичкото, който е скрил в себе си футболната топка на децата. Последното, за което мислим, е селфи снимка.

Ставаме рязко от пейката и тръгваме да обиколим. Вървим с главата напред, разбивайки пушеци от плескавици и пържоли, по дрехите остава приятният аромат на скара с дървени въглища. Салата почти никъде не предлагат, а ако я има, тя е само за глупаците.

Носим се като народна песен между сергии със сувенири ръчна изработка, шатри с истинско сирене и кашкавал, мед, пчелни продукти… Майстор показва как се правят фигури от дърво, даже звукът от резачката му не ни дразни. Дядо пък вади домашно масло по стар метод с някакви странни уреди, имаме и пътуващо читалище, което разпространява българщината. Подготвя се жарава за нестинари. Покрай нас прелитат народни носии, кожи, вълна, мъже, жени, деца на конче, балони. Ако минат Снежанка и седемте джуджета няма да им обърнем внимание, плакнем окото с всичко онова, което ни прави човеци.

Наблизо има състезание по стрижба на овце, готви Ути Бъчваров, предстои конкурс за доене, има и изложба с награди за елитните животни, селектирани от истински разбирачи. Бага-Тур са опънали палатки и стрелят с лък, а по пътя към тях от двете страни на широката поляна има полегнали овчарски кучета пак дошли за изложба, които са толкова умни, че могат да решат математическо уравнение без калкулатор.

Като отвързани сме. Имаме чувството, че тичаме безцелно и все пак е вдъхновяващо. Цял живот сме се чудили как изглежда Раят, а то какво било, брато… Програмата продължава три дни, а още на втория ще правим резервация за догодина. Наистина е скъпичко, обаче цяла година ще събираме пари. Пък и подкрепяме българското. Българското подкрепят и гости от Румъния, Казахстан, Русия, Сърбия, Хърватска, Англия, Австралия. Тук има повече хора, отколкото на Витошка.

И повече ядене, отколкото някога сме виждали на едно място. Важното е никой да не си тръгва гладен.

Неусетно минават 6 часа. Става време да се прибираме в хотела. Там на телевизорчето ни посреща маг Мартин. Иска да ни лекува и да ни бае за пари. Пускаме гей по*но, което не е по-различно от това, намаляваме звука и заспиваме блажено, прехвърляйки спомена за събора. На другия ден сме пак там и пак ще преяждаме с мръвки и хубави моменти.