Дракони, орли и смърфове във футболния ни шампионат

Дракони, орли, смърфове, шейхове, моряци, канарчета и акули са само част от колоритните прякори на отборите ни в Първа професионална футболна лига. В повечето случаи кръстниците на тимовете ни са… журналисти и фенове. Факт е обаче, че българската футболна митология има своята история и ние тръгнахме по нейните следи.

• Виж и това, брато: А ти купи ли си “Наръчникът на едно брато”?

Шампионът „Лудогорец“ е известен като „орлите“. Неслучайно клубът има и такъв талисман – орелът Фортуна. Малко известно е, че птицата на няколко пъти се разминава със смъртта. Орелът бе купен по пример на „Лацио“ и „Бенфика“, чиито птици талисмани летят около терена преди мач, а след това кацат на предварително тренирано място. В първите си публични изяви Фортуна записа няколко фалстарта. В Разград още се кръстят, когато орелът за малко да бъде разкъсан от улични кучета. Преди един мач от „А“ група птицата не кацна на терена на „Лудогорец Арена“, а отлетя в неизвестна посока. Дресьорите на Фортуна обаче разполагат с джипиес, с който бързо се ориентираха къде е грабливата птица. И в случая само бързата реакция на служители от клуба спасили орела от сигурна смърт. Птицата кацнала в двора на близко училище, където я наобиколила глутница улични кучета.

Малко след това, по времето на снимки на клип, Фортуна е нападната от див орел. Той я ударил с клюн няколко пъти. За радост на всички в Разград, щастливката Фортуна отново се разминала без сериозни поражения.

Другите орли в Първа професионална лига са „Пирин“. Феновете на тима от Благоевград обаче настръхват, когато чуят, че „Лудогорец“ се наричат „орли“.

„Пирин“ са орлите! На всеки фен, който следи футбола повече от три години, това му е ясно“, пише привърженик на тима в един от форумите на родните запалянковци.

От Разград контрират.
„Ще си се наричаме както си искаме“, отговаря фен на „Лудогорец“.

Кой е кръстникът на орлите на „Пирин“, а и на тези от Разград, не е ясно. Във фенските среди твърдят, че прозвищата са наложени от старите привърженици на отборите.

Не такъв е случаят с драконите от „Дунав“. Кръстник на тима е несъществуващият вече вестник „Русенски новини“. Изданието за първи път нарича тима „драконите“ през 1993 г., когато подобни кръщавания са били на мода в цяла Европа. По една или друга причина това прозвище не успя да се наложи през годините и едва в последните няколко сезона усилията за популяризирането му се увенчаха с успех.

„Вече цяла България ни познава като „драконите“, гордо заявяват феновете на „Дунав“.

В Бургас битуват прозвищата „акулите“ за „Черноморец“ и „шейховете“ за „Нефтохимик“. Прякорът на тима в Първа професионална лига е свързан с петрола, защото отборът беше на нефтената рафинерия, когато беше държавна.

В другия морски град Варна играят „соколите“ от „Спартак“ и „моряците“ от „Черно море“. Навремето тимът от стадион „Тича“ беше отбор на Военноморския флот и оттам идва неговото прозвище. Заради съперничеството между двата клуба, „Спартак“ наричат „Черно море“… „еклерите“ – заради преяждане с десерта, което довело до масово коремно неразположение и отлагане на мач от шампионата.

Грандовете „Левски“ и ЦСКА са със сравнително скучни прякори. Най-популярните са „сините“ и „червените“. Основаният през 1948 г. тим е наричан и „армейците“. Въпреки че след 90-те години клубът няма нищо общо с армията, прозвището на клуба се запазва. На „Левски“ викат и „отбора на народа“. Причината била, че в определени периоди при социализма клубът се самоопределя като вид опозиция на властта – нещо, приемано за абсурдно от „червените“, защото по това време „Левски“ е ведомствен тим на МВР.

В Пловдив обаче колоритът се засилва. Един от основателите на вестник „Футбол“ и ИСС „Старт“ и дългогодишен журналист в „Народен спорт“ – Александър Ясников, е човекът измислил прякора на „Ботев“ – „канарчетата“. Това става на следващия ден след триумфа на „жълто-черния“ тим с 3:0 над „Дунав“ във финала за Купата на Съветската армия на 12 август 1962 г. Прякорът се харесва много на шефовете на клуба от Пловдив и от следващия сезон футболистите започват да излизат на стадион „Христо Ботев“ на фона на песента Blue canary. Макар че в оригиналния текст, който е на английски, и в кавъра на италиански на Мариса Фиордалисо и Карло Бути се пее за „синьо канарче“, песента се налага като неофициален химн на тима.

Другият състав под тепетата – „Локомотив“, също има за кръстник човек от медиите. Покойният пловдивски телевизионен и радиожурналист Николай Галов налага пръв в медийното пространство прякора „смърфовете“. Това става през сезона 1991/1992 г., когато „черно-белите“, които дотогава са известни само като „железничарите“ и „буферите“, печелят бронзовите медали.
За „авторски права“ над прозвището с пълно основание обаче може да претендира тогавашният треньор на „Локо“ Атанас Драмов, на когото Галов се оплаква, че не може да различи играчите заради малките и неясни номера на гърба на екипите им.

„Има ли значение кой кой е? Те са като смърфовете“, отговаря Наско Драмов, сравнявайки играчите си със задружните герои от популярния по това време анимационен сериал.

Това сравнение впечатлява силно Николай Галов и той започва да го използва в ефир: „Футболистите на „Локомотив“ са малки, пъргави и трудолюбиви като симпатичните смърфчета.“
„Берое“ е известен със скромното „беройци“, докато съгражданите им от „Верея“ се славят като „лъвовете“. Царят на животните краси емблемата на новака в Първа професионална лига.
„Славия“ пък се подвизава с „бялата лавина“.

Друг новак в шампионата – „Локомотив“, са с традиционно наложеното „железничари“ за отборите с това име.

„Монтана“ пък са „славата“. Този прякор се налага в периода 1957-1985 г. През това време тимът от Северозападна България се казва „Септемврийска слава“.