Преди няколко дни „Хъл Сити“ спечели най-скъпия футболен мач в света и промоция във Висшата лига. “Тигрите“ победиха на митичния стадион „Уембли“ в плейоф от Чемпиъншип „Шефийлд Уензди“ и се завърнаха във Висшата лига година след своето изпадане. Победителят в двубоя си осигури около 170 млн. паунда. Сумата е от телевизионни права и други приходи. Ако „Хъл“ запази мястото си във Висшата лига, след година сметката ще набъбне на 290 млн. приход.
- Виж и това, брато: Приказка за Уес Морган – шишкото от “Лестър”
Но… не парите са най-важното. Поне в историята на този материал. В тима за „тигрите“ като титуляр в плейофа започна Джейк Ливърмор. Той беше един от най-щастливите играчи след успеха. Причината – преди две години Ливърмор отново игра на „Уембли“ финал за ФА Къп, загубен с 2:3 от „Арсенал“. А по същото това време жена му започва да ражда. Първородният син на играча обаче умира, а футболистът заравя опечалено глава в… дози кокаин.
Преди година Ливърмор и приятелката му Даниел разкриха болезнени подробности за смъртта на тяхното първо дете пред следствието и прокуратурата. Единайсет месеца по-рано футболистът е депресиран от загубата и предприема отчайващ ход – започва да взема кокаин.
„Беше като да се измъкнеш от затвор – разкри Ливърмор. – Само така можех да забравя болката. Все едно кокаинът ме беше прегърнал, за да ме утеши с думите: „Моите съболезнования.“ Скоро всички приятели разбраха, че не съм в ред с главата“, признава Ливърмор.
Играчът е близо до изгонване от „Хъл Сити“ заради кокаиновата изцепка. Футболната асоциация му спира правата, а от клуба се заканват да му бият шута. Впоследствие Ливърмор разкрива защо е посегнал към наркотиците и от „Хъл“ правят всичко възможно да го защитят.
„Начинът, по който синът ми умря, ме направи нерешителен и страхлив в борбата с моите демони – добавя Ливърмор. – Обичам семейството си повече от самия живот. Имах нужда от помощ.“
Няколко месеца футболистът не играе, тъй като чака решението на ФА. През септември всички обвинения към него бяха снети заради смекчаващи вината обстоятелства. Английският халф получи правото на няколко думи в своя защита пред съда, а те определено дадоха резултат, защото Джейк отново се завърна на терена.
„Последното нещо, за което мислех по това време, бе футболът – разказва още Ливърмор. – Когато се върнах на терена, започнах да гадая какво хората мислят за мен. Футболът е всичко, за което съм мечтал от малък, но бях на път да загубя и него. Явно човек трябва да мине през най-тъмните места, за да разбере в колко светъл свят живее. Семейство, приятели и съотборници ме подкрепяха. Стъпих на крака при запознанството ми с Чарли.“
Футболистът посещава приют за бездомни. Там се запознава със споменатия Чарли. Той разказва на Ливърмор как е загубил баща си, когато е бил на 15 години. Чарли отваря душата си, а футболистът на „Хъл“ го слуша, без да го прекъсва. След това Ливърмор посочва снимката на стената, където грее усмивката на дъщерята на Чарли.
„Използвай я като вдъхновение“, казва Ливърмор.
Постепенно футболистът възвръща самочувствие. Свалените от ФА обвинения мотивират полузащитника.
В такива моменти е трудно да се слушаш в себе си и в своите собствени съвети – добави Ливърмор. – Помня обаче думите на баща ми, който ми каза, че една грешна стъпка не ме прави лош човек. Вярвам в това.“
Страхът от загубата, демоните в главата на Ливърмор и кокаинът са далеч от мястото, където футболистът се намира днес – на върха на щастието. Приятелката му Даниел роди второ момченце по-рано тази година. Играчът на „Хъл Сити“ го ползва за вдъхновение, така както посъветва Чарли месеци по-рано. Това дава резултат. Отборът му се върна във Висшата лига, след като спечели най-скъпия мач в историята на футбола. И отново ще споменем, че не парите са най-важни в този материал.
През септември 2014-а по време на изслушването Ливърмор каза пред съда нещо, което накара много хора да се замислят дали употребява клишета, или наистина мисли изреченото. Въпреки това чукът на съдията удари силно по масата и обвиненията бяха снети. Миг преди това Ливърмор изрече със сълзи в очите:
„Футболът е повече от пари и го обичам като свое дете. Не ми го отнемайте!“
Материал на в. “Труд”
