И докато Реал Мадрид има сериозни проблеми в мачовете си на “Сан Сиро”, треньорът на Атлетико Диего Симеоне обожава този стадион. “Диего Пабло Симеоне тича и се бори като лъв” означаваше в превод една от песните на феновете на Интер, когато аржентинецът носеше синьо-черния екип между 1997 и 1999 г. Въпреки че бяха само два сезона, Симеоне изгради много силна връзка както с клуба, така и с феновете и тази връзка съществува и до днес. Симеоне все още пази спомена за звука от трибуните на “Сан Сиро” и от онова “тича и се бори като лъв”.
“Страхотно е, трибуните са близо и хората се чуват много добре, а освен това има и много добра акустика”, спомня си Симеоне за стадиона в Милано.
- Виж и това, брато: Гол на Роналдо значи трофей
И за него може би няма по-добър сценарий от това той да излезе на финал на “Сан Сиро” и да коронова Атлетико като шампион на Европа точно в Италия, тъй като Чоло изповядва голяма част от философията на калчото.
“Това е чист футбол. Ако има място, където футболът се представя по специален начин, това е Италия. Пазя много хубави спомени оттам”, каза Симеоне през уикенда, след като се прибра от Милано, където беше отишъл да инспектира състоянието на тревата на “Сан Сиро”.
Симеоне се бореше и тичаше като обсебен. Така го помнят и съотборниците му, а понякога отбелязваше и важни голове. Феновете на Интер си мечтаят да го видят начело на отбора им. И той е готов някой ден да поеме отбора. Чака обаче точния момента. Същият като в Атлетико. Да го повикат по време на криза, когато трябва да осъществи пълна промяна.
“За мен беше повече помощник-треньор, отколкото играч”, спомня си Луиджи Симони. “Не само че ръководеше съотборниците си на терена, а даваше наставления и на мен. Понякога ме ориентираше къде е най-добре да поставя някои играчи и как да се отнасям с тях. Например със Санети. Виждах го повече като бърз бек или крило, но Диего веднъж ми каза: “Тренер, Хавиер е от тези, които могат да пазят топката и трябва това да прави”, допълва треньорът, който днес е на 77 години и който доста е повлиял върху развитието на Симеоне.
“Симони повлия на Симеоне. За неговата харизма и индивидуалност. Диего беше капитан, макар и без лента”, разказва Джанлука Палиука и припомня доколко е обсебен бившият му съотборник. “Говореше по 24 часа за футбол. Понякога се налагаше да му кажем: Диего, спри се малко, дай да поговорим за момичета”.
Въпреки това обсебване той винаги е имал добри взаимоотношения със съотборниците си. “Уважаваше всички и всички го уважаваха и той беше човекът, който събираше играчите, когато имаше някакъв повод. На тренировки, когато видеше, че някой съотборник не прави нещата добре или не дава всичко от себе си, му се караше. Затова и имаше някои сблъсъци с Роналдо”, спомня си Палиука.
Симони потвърждава: “Той беше водачът на отбора. Още тогава беше ясно, че след края на кариерата си ще стане треньор и ще го направи по своя начин. На базата на решителността. Според него талантът е вроден, но решителността трябва да се придобие. Винаги е имал желание за победа, понякога прекалено голямо и беше най-добрият, когато ставаше въпрос за мотивиране на играчите – тогава негови съотборници, сега негови възпитаници”, отбелязва Симони.
И за да разберете какъв всъщност е Симеоне, е достатъчно да отидете до базата на Атлетико и да видите натоварването по време на тренировките. Отборът тренира така, както и играе по време на мач. Симеоне не позволява негов играч да спира да тича, защото за него тичането позволява на футболиста да поддържа постоянна връзка с играта.
“Хората се оплакват, че Атлетико не играе добре или че не играе красиво. Симеоне също не играеше красиво, но неговият плюс беше, че имаше хъс и мотивация, които предаваше и на съотборниците си. Искаше максимум усилия от тях, така както иска сега от играчите си. Атлетико, който гледам, е същият като Симеоне, който гледах преди време на терена”, завършва Симони.
Симеоне изигра 74 мача за Интер. Вкара 13 гола, спечели Купата на УЕФА. Винаги е твърдял, че Интер е неговият втори отбор и че иска някой ден да му бъде треньор. Същият този Чоло, който като малък твърдял, че любимият му ден от седмицата бил неделя, понеже тогава ядял пица и гледал мачовете от калчото и Наполи на Марадона, в събота ще излезе, за да вдигне Купата на Европа в своя втори дом. Там, където тичаше и се бореше като лъв.
Източник: “7 дни спорт”
