Обичаме да се забавляваме, брато. Открити сме за всякакъв вид шумни партита. На едно такова преди година се запознахме с Dj Ross, който пуска музика по клубове из цяла България. Още след второто парче ни стана ясно, че си разбира от работата. В последствие сме се засичали и на други събития – ние пияни, той – не. Професионалист човек. Решихме, че човек, който нощем забавлява хората без да ги докосва физически, има какво да разкаже. Именно затова седнахме с него, за да си поговорим за живота пред и зад пулта.
– Ще започнем с виц, за да разчупим малко обстановката.
Дискотека У село Борован, Врачанско. КупонЯ е към краА си, ма Ората сакат музиката да продължи.Тогава диджея се обадил и казал:
– Ей, виА сте свободни ора, ма я сабалем съм овчар.
Случвало ли ти се е нещо подобно? Да искаш да си ходиш, но клиентите да настояват купона да продължи?
– Вицът беше готин. Случвало се е, но никога не съм си тръгвал докато има хора. Моята работа е да ги забавлявам и обичам да съм стриктен.
-Винаги сме мечтали да правим интервю с някоя яка диджейка, която пуска музика по цици, но понякога мечтите не се сбъдват. Не съжаляваме, защото ти също си ни доставял удоволствие с работата, която вършиш зад пулта. Трудно ли се влиза под кожата на българина, имайки предвид колко е взискателен?
– Благодаря за хубавите думи. Радвам се, че съм успял да ви угодя и да ви забавлявам. Това влизане под кожата е доста общо понятие, но ако това включва да ги карам да се забавляват, да трудно е! Рядко попадам на хора в клубовете, които са дошли с нагласата да се забавляват. Живеем във времена, в които хората излизат за да си покажат скъпите дрехи и за да позират, без дори да помръдват. Точно това прави задачата ни адски трудна.
-Всъщност как реши да станеш диджей и лесно ли се пробива в този бранш у нас?
През далечната 2002 година, когато бях на 13, усетих, че музиката ме влече и ми беше адски интересно как двете парчета звучат едновременно. Тогава се запалих по тази професия и така през 2006 попаднах на диджей, който ми показа основните неща. Определено не се пробива лесно, защото в България има стабилна конкуренция и много колеги работят на доста високо ниво, но когато си различен и имаш потенциал, все някой ще те забележи.
-Какво му е необходимо на човек, за да стане диджей?
За да бъдеш диджей, ти трябва да си роден за това. Трябва да го носиш в себе си. Технически умения, музикална култура и модерна техника са част от нещата, без които един диджей не може. Не на последно място е това да можеш да усещаш хората и да контактуваш с тях.
-За да съберем пълен комплект от банални въпроси няма как да пропуснем и този: Какво е необходимо за едно парти, за да бъде перфектното?
Ами добър диджей, хубава музика, готини хора…и май това е всичко.
-В кой наш град хората умеят да се забавляват най-добре? И като допълнение кой наш изпълнител умее да взривява клубовете?
– Варна засега ми е фаворит. Пловдив и София по нищо не отстъпват. Трудно ми е да преценя, но Килата, Криско, Ъпсурт и Айс Крийм са едни от най-способните да го правят.
-Всеки един български футболист мечтае един ден да отиде в чужбина. При диджеите май нещата не стоят по-различно? Какъв е таванът за един български диджей и докъде може да стигне развитието му?
– Аз лично съм правил две български партита в Германия и бях впечатлен. Но предпочитам да се развивам в България и да допринасям за развитието на музиката и клубния живот у нас. За успял диджей извън България веднага ще дам пример със Стан Колев. Няма да се впускам в подробности, просто вижте къде и на какви места по света пуска музика, от която голям процент е и лично негова.
-Разкажи ни някоя свежа история, която ти се е случила по време на работа? За да видиш, че сме пичове ще започнем първо ние. Веднъж след твое участие се качихме при лъвовете на Съдебната палата. Беше след полунощ, но се разминахме само със скъсани дънки и няколко скандални снимки. Сега си ти…
– Лелее било е доста забавно, радвам се, че съм дал старт на толкова щура вечер. За около 10 години в този бранш съм имал куп интересни истории, за които ако започна да пиша няма да ми стигне и седмица. Редовно са ми поръчвали водка с кола или джин с тоник, когато объркат пулта за бар. Търсили са ми нещо черно на Металика и куп щуротии. Просто са много историите…
-Има ли песен, която никога не би пуснал? Ако някой те помоли, например, за Джорджано или Веселин Маринов как ще реагираш?
– Да! Радка пиратка! Уважавам всеки творец, както и Веско Маринов, но едва ли ще пусна негова песен. За Джорджано няма смисъл да говорим, защото той е от друга планета, а и синузитът му вече е излекуван и май няма да може да записва “песни”. (Слава Богу)
– Кое музикално събитие определяш като №1 у нас? Последните години определено изборът е голям.
Има доста интересни събития, нямам фаворит, но големите концерти по стадионите не са за изпускане.
-Идва лято. Градусите се повишават, задръжките падат. С две думи предпоставките за избухване са на лице. Къде можем да те намерим, за да се забавляваме заедно?
– Това е много хубав въпрос. Това лято можете да ме намерите в София, Варна, Обзор, Слънчев Бряг, Созопол, Лозенец и още много парти дестинации. За тези които искат да знаят къде ще бъдат партитата, могат да ме последват в социалните мрежи и да харесат официланата ми страница!
– За финал ще ни поздравиш ли с нещо качествено. Някой твой сет или нещо любимо, с което разпускаш в свободното време?
Ооо, ДА! Преди около месец пуснах за свободен даунлоуд трап ремикса ми на култовото парче на Ъпсурт – 3 в 1.
