Раниери: Пазете се от Лестър в Шампионската лига

Раниери: Пазете се от Лестър в Шампионската лига

Ranieri
Кой знае, може би някой ден и той, както стана с Ферари, да се превърне в марка, която се котира на борсата. Според проучване на Търговската камара на Монца в момента Клаудио Раниери носи на Италия около €90 милиона към брутния вътрешен продукт със своята репутация и престиж. Само че има нещо нематериално и по тази причина неизчислимо, което треньорът на Лестър разказа за нас на света, и осъзнаването на тази стойност придобива нови и нови измерения с всеки изминал ден след постигнатия подвиг.

– Раниери, това са дни на замайващи емоции: славата повече ли уморява от неуспехите?
– Като характер аз винаги бих предпочел да си остана вкъщи да си върша моята работа и бих пратил други да говорят вместо мен, но под стрес се чувствам в свои води. Всъщност аз бързо се изморявам и нервирам именно когато не работя. Сега вече си давам сметка, че ние осъществихме една приказка, тази за малкия, който бие гигантите. Италия имаше нужда да бъде свързвана с нещо хубаво, положително. Ако знаете колко много хора ми писаха от Китай, Япония, Канада, Бразилия, Уругвай. И сега всичко е прекрасно. Ето, ако можеше да избера един финал на приказката на Лестър, щях да си го представя именно такъв: с Бочели на сцената, който на стадиона пее „Vincero“ („Ще победя“, финалният припев на арията „Nessun Dorma“ от операта на Пучини „Турандот“). Именно той ми се обади през април, за да ми каже: „Мистер (тренер), ако успеете, идвам да пея за вас“. И когато той дойде и докато се приближавахме до центъра на терена, ми повтаряше: „В момента изпитвам една огромна емоция“. Представете си, че неговата съпруга ми довери: „Това бе единственият път, в който го видях да се качва на самолет доволен“. Косата ми още е настръхнала!

– А вие какво изпитахте миналото лято, когато се качихте на самолета за Англия?
– Бях доволен. Толкова силно исках да се завърна, че бих приел дори да поема отбор от Серия „Б“. И макар че още два клуба от Висшата лига се бяха свързали с мен, после предпочетоха да изберат други. Лестър ме убеди заради ръководството, програмата, структурата и базата, после се запознах със семейството на президента, когото назовавам по малко име, защото фамилията и досега не мога да я произнеса (Вишай Шривадханапрабха). Аз например съм до болка пристрастен към видеоанализите. Представете си, че по времето ми в Каляри ми изготвяха само монтажи с два видеорекордера. А тук се озовах в огромен салон, пълен с телевизори, със специалисти, които записват всеки мач и всяка тренировка с по 3 телекамери, както и други, които гледат всички играчи по света, за да удовлетворят моите изисквания за селекцията. Освен това преди всеки мач качваме на таблетите на футболистите ни картини на техните съперници със съответните им характеристики. С две думи – идеална организация.

– Духът обаче е „made in Italy“…
– Естествено. Когато се запознах с играчите, аз им казах: „Ще ми е нужно малко повече време да ви опозная, защото вие сте много, докато вие имате да опознаете само един човек: мен. От вас искам само едно нещо: да давате всичко от себе си един за друг“. Ето, вие знаете ли, че много от момчетата не живеят в Лестър? В Италия това би било немислимо, но имам играчи, които живеят в Лондон, други – в Манчестър, някои – в Бирмингам. А за да празнуват всички заедно в къщата на Варди в деня на титлата, те пътуваха и се настаниха в хотела, само за да бъдат заедно.

Футболът е жив! Лестър шампион на Англия! (ВИДЕО ОТ ПРАЗНЕНСТВАТА)

– Като стана дума, разкажете някои интересни преживелици от същата тази вечер (2 май, когато се игра Челси – Тотнъм 2:2).
– Докато гледах Челси – Тотнъм, в началото казах на жена ми: „Зная, че днес няма да се получи“. На почивката вечерях и по едно време при един корнер казах: „Сега идва голът“, и Кейхил вкара. После, докато нападаше Тотнъм и Азар не ги покриваше, Розанна изкоментира: „Но защо не играе в защита?“, а аз й отвърнах: „Остави го, нека да бъде свеж, трябва да вкара гола за титлата“. И точно така стана.

– Вече благодарихте на Хидинк, сега трябва да го направите и с Абрамович, предвид че той викаше за вас.
– С него и досега поддържам отлични отношения. Често ме канеше в своя ВИП бокс да гледаме мачове, даваше ми билети за финалите на Шампионската лига. И досега феновете на Челси ми благодарят за това, че поставих основата за успехите. Единственото, за което съжалявам за онова време, е, че пристигнах твърде късно, за да направим голяма лятна селекция. Беше юли и той казваше: „Искаш ли Тоти, искаш ли Неста? Ще ти купя всички, но нямаше време да го направим“.

– Сега ще убедите ли сегашния президент да го направи предвид задаващата се Шампионска лига? В крайна сметка сега вие имате повече приходи от Милан и от Наполи.
– В началото на сезона ми казаха, че в програмата е залегнала задачата да се стабилизираме във Висшата лига в продължение на един-два шампионата, за да може след това да инвестираме. Аз вече му казах: „Смятай, че все едно тази година изобщо не е съществувала, тя не може да бъде повторена“. Аз не искам футболисти за 30-40 милиона, които развалят и разбиват обстановката в съблекалнята. Искам хора, които имат духа на моите момчета, на които винаги казвам: „Не искам да побеждавате, а винаги да давате максимума си.“ И те го направиха така, както ще го направят и в Шампионската лига. Зная, че ще има много клубове, които ще си кажат: „Извадихме късмет, падна ни се Лестър в групата“. Но ние ще пренесем и в Европа същия манталитет от този сезон. Аз искам само промени, които няма да накарат титулярите да изпитват съжаление и които ще ни позволят по-добра тактическа координация. На моите им казах: „Зная, че сега можете да отидете където искате, но след една година ще натрупате още повече опит и ще струвате още повече“.

Lapadula3

– Наблюдавате ли и италианския пазар? Вече се спряга името на Лападула (голмайстор на Серия „Б“ от Пескара).
– Гледаме и към Италия. Лападула (в понеделник и той беше в Рим за преглед на коляното при професор Мариани) е много добър. Следим го от доста време.

– Можете ли да се превърнете в английския Атлетико Мадрид? И каква е оценката ви за модата на т. нар. чолизъм (от прякора на Диего-Чоло-Симеоне)?
– Не чакайте от мен сравнения, а за Симеоне ще кажа само, че отборът му играе по италиански. Никога не трябва да се пренебрегва Италия. Няма открити готови системи за победата. Във Валенсия в края на 90-те години искаха да играя с тики-така, която и тогава съществуваше, но аз казах на шефовете: „Сбъркали сте треньора. Аз не държа топката, сега играят младите“. Бях сигурен, че ще ме изгонят, но ми се довериха, защото моите момчета бяха по-бързи от вятъра. Разбира се, имаше хора, които гледаха Барселона на Ривалдо и Фиго, но аз обяснявах: „Ние стреляме и центрираме колкото тях, вие си дръжте топката“. И днес има хора, които казват, че Лестър губи много топки: да, обаче тичаме с 3000 км/ч! Харесваме се на хората, защото създаваме толкова много голови положения. На нападателите си аз оставям свобода в нападение и на терена, стига, когато загубим топката, бързо да се подредим в схема 4-4-2. Винаги казвам на момчетата си: „Помнете, че съм италианец: най-напред трябва да мислим за защитата“.

– Как се роди вашият Лестър в тактически план?
– Миналата година играеха с трима отзад и аз реших постепенно да ги върна към защита с четирима. После в контролите видях, че се мъчим дори срещу слаби отбори и тогава направих рязка промяна. Отпред трябваше да търсим Улоа, който бе голмайсторът, но тъй като с неговия висок ръст влизаше бавно във форма, реших да се насоча към Оказахи и Варди. Казах им: „Играете така, сякаш сте изтребители от кралските въздушни сили“. И срещу огромните и масивни защитници от Висшата лига започнахме точно така. Без да забравяме за халфовата линия, в която разполагам с играч като Канте. Понякога си мисля, че сигурно има брат близнак, защото никога не съм виждал някой да тича толкова много: не си почива дори когато му заповядвам почивка на тренировките.

– Дори английският принц Уилям започна да вика за вас.
– Вярно е, макар че сигурно е разочарован, защото любимият му Астън Вила изпадна. Но след всеки мач, дори и най-оспорваните, накрая противниковият треньор ми казваше: „Чудесни сте, трябва да вземете титлата“. На отбора си обаче заповядвах: „Трябва да правим като катерачите: гледайте само нагоре, над нас, никога надолу, иначе ще получите главозамайване и ще паднем долу“.

– Кога разбрахте, че можете да победите?
– След победата като гост над Манчестър Сити, но най-вече след като загубихме в 95-ата мин с 10 души срещу Арсенал навън. Помня, че казах на Бенети, моя помощник: „С този дух тук наистина може да се получи нещо“.

– Трябваше ли да променяте хранителните привички на отбора? Може би с някоя и друга бира по-малко…
– Не, за бирите те винаги ми искат разрешение. По-големият проблем е хапването. На тях им харесват всички тези сочни храни с много подправки.

– Възможно ли е в Италия да се постигне подобно чудо като това на Лестър?
– Само ако във всички големи отбори няма приемственост, както стана във Висшата лига. В Англия има толкова много пари. Не е казано, че с тях задължително ще побеждаваш, но с тях стигаш по-високо. Ние бяхме изключението.

– Смятате ли, че постигнатото от вас е най-големият подвиг в историята на футбола?
– Не, Нотингам Форест направи повече от нас, защото след като влезе (в елита) от втора дивизия, спечели титлата и две купи на европейските шампиони (сегашната Шампионска лига). Надявам се до няколко години да стигнем тяхното ниво.

– Във всеки случай в Холивуд вече обмислят да направят филм за вашето приключение: харесвате ли Робърт де Ниро да играе вас?
– Който и да е, ще стане добре, стига да се превърне в успешен филм. Както нашия.

Vardy

– С много спортсменство вие качихте всички на колата на победителите. Но от трите най-големи клуба, които тренирахте в Италия – Юве, Интер и Рома, къде получихте най-малко разбиране?
– Не мисля за това, но бъдете спокойни – който трябваше да ме разбере, ме е разбрал.

– Сега вие се превърнахте в жива реклама на нашата страна в чужбина. Знаем, че ще продължите приключението си в Лестър, но допускате ли възможността някой ден да водите Италия? В крайна сметка президентът Тавекио ви пожела да спечелите световната титла с националния отбор.
– Признавам, че беше любопитно да открия какво е да тренираш национален отбор, но опитът с Гърция ми стига. Естествено, да бъда начело на Италия, би било различно. И аз никога не бих изключил, че това може да се случи някой ден. Много би ми харесало. Пък и в крайна сметка Лестър носи сини фланелки също като тези на Италия.

Източник: „Гадзета дело Спорт“, преведено от 7 дни спорт