Вредните навици като алкохол, цигари, мазна храна и пльосване пред телевизора са основните спънки към цялостен и красив живот и са сигурен начин да прецакаш живота си, който едва ли ще бъде дълъг, ако вече си пристрастен към тези неща.
Една дръпка от цигара, две чаши алкохол, една мазна баница и безразборно излягане през телевизора могат спокойно да те отведат до крайна точка – умирачка.
Изброените по-горе капани на съзнанието са мост към бързо бягство от реалността. Пушейки цигара си въобразяваш, че тя ти носи “успокоение”, пийвайки някакъв алкохол, отиваш в “друг свят”, мазната храна ти дава “щастие”, телевизорът те вкарва във филм, различен от филма на живота.
Реално изброеното до тук е изборът на съзнанието да бягаш от тук и сега и да предпочетеш илюзията. Те абсолютно доказват, че не уважаваш себе си и най-вече живота си. Лошите навици са явна демонстрация, че не харесваш живота си. Показват още душа, която се страхува от отговорности, от различните житейски ситуации и избори, които предлага животът. Чрез лошите навици доказваш, че „хал хабер” си нямаш какво ще се случи с теб и твоя живот. Пускаш инерцията и докато се усетиш си пристрастен пушач, алкохолик, затлъстял и ограничен манипулируем човек. Защо? Защото попадайки в кошмара, който сам си изграждаш, започваш да живееш в свят илюзия, лоша (за теб пристрастения, вероятно хубава) приказка, различна от реалността. Превръщаш се в безполезен дори за себе си.
В един момент обаче си даваш сметка, че си непотребна личност, защото твоето пристрастяване води до редица усложнения, както за теб, така и за околните и близките ти. Един вид започваш да съществуваш без да знаеш кой си и за какво изобщо живееш. Съсипваш всичко по пътя ти, защото те – вредните навици – са надвиснали над теб като облак, завързали са те като куче на каишка и не те пускат, а правят с теб каквото си искат. Съвсем губиш връзката с душата си и се превръщаш в болно тяло с страхливо и безпомощно съзнание. В един момент душата ти, вътрешното ти аз иска да се „освободи”, но навиците са си навици, вкопчили в теб и единственото бягство е бягството към смъртта, което между другото сам си го избира всеки зависим, още в началото, когато поема по този път. Тоест договор между теб и лошият навик –
„Аз ти давам живота си, ти ми дай фалшив спокоен живот и бърза смърт”.
Не разбирам как може човек съзнателно да избере да умре, колко страхлив трябва да е той, колко слаба и ранима душа трябва да е, че да избере света на чашката, мазнотиите и цигарите пред здравото тяло и съзнание.
Да, аз съм пушач и виждам колко е трудно да кажеш край. Но не е невъзможно. Вярвам, че така е и при алкохолиците или пристрастените към „фаст фууд”. Необходима е мотивация, старание, концентрация, воля и най-вече ясно съзнание. Човек не бива да се страхува от живота, страхът е само вътрешен блокаж, който лесно може да бъде „изчистен”, но се иска да поемем отговорност над живота си. Да „събудим” силата в себе си и да разберем смисъла на съществуването си. Едва ли смисълът на живота е самотата, трудното дишане, тежкото тяло и погубената душа. Редица са „ужасните картинки”, които всеки зависим си създава, подарявайки живота си на навика…
Решение има, то е в сърцето, просто всеки трябва да го чуе, да го послуша, да действа с концентрация и да прегърне всеки следващ ден с благодарност, че е жив в живота, а не мъртъв в илюзията.
Текстът е от блога на Ивелина Петрова, която ние изключително много уважаваме! Четем го и нещо ни стяга за гърлото. После палим цигара и си сипваме едно малко уиски, щастливи, че тезата й не е член от Закона за защита на държавата и щастливи от факта, че няма смъртно наказание за това. Дори да не предизвикваме усмивка с този коментар, да знаеш, че в блога й има какво още да прочетеш! Има смисъл.
