Имало едно време…
Така започват почти всички приказни истории, а тази е именно такава. Главният герой обаче не е принц, а дебелакът Уес Морган. Ако името не ви говори нищо, това няма да е изненада. Става въпрос за капитана на “Лестър”, сензацията във Висшата лига. Ако „лисиците“ спечелят първенството, именно 32-годишният бранител ще вдигне титлата. Но да се върнем назад във времето.
Между 1998-2000 г. Морган е освободен последователно от „Нотс Каунти“ и „Дюнкерк“. Причината – тийнейджърът тогава е плашещо дебел. Дали от съжаление или наистина е видял нещо в момчето, треньорът Крис Даулинг, който работи в „Дюнкерк“, препоръчва на Уес да пробва късмета си в „Нотингам“. Морган обаче решава, че спира с футбола и се записва в колеж да учи за счетоводител, защото „знаел, че парите, които може да спечели, са добри“. Все пак Уес отива на проби в академията на „Нотингам“. Тогавашният директор на школата Джон Пембъртън разкри, че се е наложило да крие шишкото от погледа на мениджъра Пол Харт.
„Чорапите не стигаха до коленете, защото телесата му не го позволяваха – разказва Пембъртън. – Краката му се триеха един в друг. Екипът му стоеше като клин. Пол го видя и попита изплашен: „Кой е този? Такива не ни трябват, Джон!“ Тогава реших да го скрия от мениджъра за известен период. Уес започна да върти обиколки всеки ден на отдалечено игрище, за да сваля килограми.“
Това продължава с месеци. Морган тичал облечен с няколко ката дрехи. Първите дни едва пробягва 90 м, но съдбата му се отблагодарява. През август 2003 г. дебютира за „Нотингам“ и познайте при кой треньор? Пол Харт! Тогава вече става ясно, че шишкото няма да учи, а ще играе футбол. Постепенно Уес се превръща в лидер на отбора.
През 2011-а Морган записва своя мач номер 400 за клуба във всички турнири. Тогава ръководството го награждава с капитанската лента. Година по-късно Морган получава оферта от „Лестър“. „Нотингам“ я отхвърля. Здравенякът изпада в психологическа дупка, защото гони 30 години, а все още не вижда как ще изпълни мечтата си – да играе във Висшата лига. „Лестър“ обаче не се отказва и предлага 1 млн. паунда за Морган. Офертата е… приета и играчът напуска „Нотингам“ след 10 предани години.
„Нуждаех се от защитник с лидерски качества – разказва Найджъл Пиърсън, мениджърът на „Лестър“ по това време. – Бях сигурен, че той е човекът и не сгреших.“
В първия сезон с Морган в „лисиците“ завършват на девето място в Чемпиъншип. Сезон по-късно „Лестър“ стига до плейоф за Висшата лига, но губи с общ резултат 2:3 от „Уотфорд“. На следващата година отборът не се нуждае от плейофи, защото печели първо място и директна промоция за Висшата лига. Морган е в идеалния състав за сезона, като взема и три клубни индивидуални награди. Във Висшата лига обаче футболът е на друго ниво. „Лисиците“ го разбират, след като едва не изпадат. 17 кръга са последни, но в крайна сметка завършват се спасяват. Мениджърът Пиърсън напуска. Новият сезон е очакван с много въпросителни. За наставник е назначен Клаудио Раниери, останалото е история.
„Не знам какво се случва в главата му, но на всички нас често повтаря да останем на земята – признава Морган. – Дава ни краткосрочни цели, което се оказа правилно. В началото на сезона си обещахме, че ще направим всичко, за да не изпаднем. Е, май се получи.“
До края на първенството остават 5 кръга. „Лестър“ се нуждае от 9 точки, за да спечели титлата, ако приемем, че вторият „Тотнъм“ ще е безгрешен в своите срещи. Не знам дали „Лестър“ ще стане шампион, но знам със сигурност как ще свърши историята на Морган, а и на „лисиците“ начело с Клаудио Раниери. Изречението ще бъде: „И заживели щастливо до края на дните си.“ Край.
Материал на в. “Труд”
