Малките неща оформят и оцветяват отношенията между хората. Малките неща носят онези големи усмивки, брато. Иронично е как именно тези малки жестове имат силата на големи дела. В училище сме учили за стойността на много и най-различни неща. Интересно, но нито един предмет, нито един преподавател, не ни е открехнал за тайната на малките жестове. Мисля, че знам защо е така. На тях са способни само хора с големи сърца и вродена доброта. За тях се учим сами, то е усещане. Няма как някой друг да те научи на това и да ти предаде този ценен урок.
Късметлии са тези, които носят това качество в гърдите си. Качеството да оценяваш малките неща, да виждаш малките неща и да създаваш малките неща! Благодарен съм, че хилядите парченца от пъзела на “малките неща” оформят моето голямо приятелство с младоженците, за които искам да разкажа. Малки неща, но за големи хора.
Така започва моята история за сватбената покана, която получих преди няколко месеца от едни от най-близките хора в моя живот. Даде ми я приятел, с който сме израснали. Другар, с който сме преживели какво ли не през годините, в които сме имали и много, и малко, но винаги сме го споделяли помежду си. Именно той ми връчи една от първите покани за тържественото събитие, което се състоя на 14-ти февруари.
Нямаше да обърна по-специално внимание на поканата, ако на гърба й не бях открил кратък текст, който може да промени сватбените традиции за в бъдеще. Напълно осъзнато казвам последното, тъй като вярвам, че това е една инициатива, която може да внесе нов смисъл на думата благотворителност. Да дари надежда и усмивка на човек в нужда, дете или куче. Да докаже, че добротата все още вирее и по нашите географски ширини, там някъде между новините за поредната агресия по пътищата или поредното увеличение на заплатите на народните ни представители. Да са живи и здрави последните!
В действителност въпросният текст е кратък, но напълно достатъчен, за да те накара да се замислиш за стойността на малките неща в живота. И как едно добро дело може да се превърне в кауза, инициатива и дори традиция. Въпросното послание на картичката гласи:
