Майка ми обича да казва “Какво нещо е животът”, а след това да добява и даден пример, когато се случи нещо по-впечатляващо. През годините го е използвала хиляди пъти и дори сега тази фраза изплува в съзнанието ми, когато гледам класирането във Висшата лига.
Какво нещо е животът, само преди 1 година по това време Лестър беше последен в Англия. Всички отписваха “лисиците”, които по това време бяха водени от Найджел Пиерсън. Нормално, “сините” имаха едва 19 точки от 29 мача и самите те вече си правиха сметки да ритат след някой друг месец в Чемпиъншип. Последва чудо, придружено от серия от победи, което спаси настоящия хит в Англия от изпадане, а след края на сезона мениджърът им бе обявен за светец. Само месец по-късно като бонус за свършената работа, Пиерсън бе уволнен заради “фундаментални различия” между двете страни, както по-късно обясниха от ръководството. Тогава това изглеждаше като голяма грешка за иначе скромния отбор, чийто най-голям успех в историята е второ място в старата Първа дивизия.
Но какво нещо е животът – 366 дни по-късно всичко е толкова различно и объркано. “Лисиците” на Клаудио Раниери са лидер в класирането и водят с 5 точки пред преследвачите. Шампионът Челси отдавна е аут от борбата за трофея, а предишният такъв Манчестър Сити таи крехки надежди, че може да промени нещо, въпреки 10-те точки разлика с първия и слабата игра, която покава след Нова година.
А в действителност Лестър е всичко онова, което футболът загуби през последното десетилетие. Тимът на Раниери е олицетворение на малкото останала романтика в любимата ни игра. Без гръмки трансфери, без многомилионни покупки, без алчни собственици, без постоянно текучество на играчи. В тези времена на меркантилност, Лестър успя да се опълчи на клубовете, които чакат с нетърпение отварянето на трансферния прозорец, за да си купи поредната звезда със съмнителни качества. Не е тайна, че именно парите развалиха футбола, превръщайки се в смъртоносно оръжие за всякакъв вид надпревари, първенства и турнири. Отавна забравихме какво е клуб извън Топ 4 да стане шампион. Подвизите на Нотингам и Блекбърн са в черно-бял оттенък и попадат в графата “ретро”. Отдавна шампион не е този, който е най-добре подготвен, а този, който има най-могъщ собственик и най-тлъста клубна каса. Без бюджет в днешно време си никой във футбола и това го осъзнават и на “Кинг Пауър Стейдиъм”. Не случайно коефициентът за титла на “лисиците” преди началото на сезона бе четирицифрен.
Но какво нещо е животът – дуото на “сините” Джеймс Варди – Рияд Марез коства на клуба “колосалните” 1.5 млн. паунда. Само допреди 3 години настоящият голмайстор на тима риташе в 5-та дивизия и дори не предполагаше какво му предстои. В последствие бе продаден на настоящия си клуб за 1 милион лири, но с условие, което догава звучеше шокиращо. Ако нападателят бъде викнат в националния на Англия, да му бъдат доплатени 100 000. И това се случи.
По същото време другата звезда на Лестър Риаяд Марез се подвизаваше в Льо Авър, когато е забелязан от нашия Ботев Пловдив. “Канарите”, водени по това време от Станимир Стоилов, желаят на всяка цена атакуващия полузащитник, готови да броят внушителните за българския пазар 500 хил. евро. Но съдбата си знае работата – играчът твърдо отказва, за да дойде моментът, в който да мечтае за титла в Англия.
И сега, 9 кръга преди края животът е такъв, че дава всички шансове на Лестър да сбъдне най-смелата си мечта. За нас, обикновеният зрител, Лестър вече е шампион. Заслужи го за всичко, което направи през последните месеци, за начина по който ни убеди какво нещо е животът и най-вече за стилът на игра, който показа със струващият 1 млн. лири Варди и оцененият на 500 хил. паунда преди 3 години Марез. Това е животът, един безкраен кръговрат.
Напълно възможно е да четеш този материал в година, различна от тази на публикуването му, класирането в Англия да е корено различно, а Лестър дори да не е в елита. Тогава поспри за миг и се замисли…какво нещо е животът!
Автор: Brato.bg
