Brato.bg
Четем поредните изказвания на Валери Божинов, който обяснява колко го е яд, че не се е родил в Сърбия! Допълва, че българите са кофти хора и прочие!
„Честно да си призная, съжалявам, че не съм се родил в Сърбия. Толкова съм отвратен от българите. Ние идваме в Сърбия и хората ни носят на ръце. Не ни дават да плащаме сметките в ресторантите и кафетата. А у нас! Болно и жално ми е, че са такива българите. Аз не мога да ги променя”, обяснява нападателят на Партизан пред “7 дни спорт”.
Нещо обаче ни подсказва, че сърбите са щастливи от този факт. С облекчение си отдъхват, че malkoto kote Валери се е родил на няколкостотин километра от Белград. Но трябва да признаем, че той е прав. Кофти хора сме. Как може да не го харесваме, когато той е толкова голям професионалист. Нищо, че лиже зърната на Азис, прави селфита на резервната скамейка, ходи с Порше до тренировъчната база, когато съотборниците му (във Верона) правят същото с колела, пуска в интернет голи снимки от банята, а останалото, свързано с любовния му живот, дори тактично ще пропуснем. Кофти хора са българите, португалците също, защото го изгониха от Спортинг като мръсно коте, италианците и те не са много почтени, че го държаха резерва в колоси като Тернана, Верона и Венеция.
А само преди дни от този свят си отиде един истински българин, оставил значима следа във футбола – Трифон Иванов! Осъзнаваме, че е кощунство да правим паралел между въпросните двама. Осъзнаваме, че ще горим в ада за тези наши сравнения, но сърце не ни дава да си замълчим. Защо ли? Защото Туньо бе горд българин. Беше от хората, които излъчваше топлота и хората го обожаваха. Скромен, но истински! Болярин, който ще бъде помнен още дълго, но не с чатовете си, а с мъжеството и характера, който притежаваше! Човек, който никога не би посмял да каже нещо толкова нелепо, въпреки че бе играл в бели държави като Австрия, Швейцария, Испания! Държави, в които остави част от голямото си сърце. Доказателство за това е уважението, което изказаха Бетис, Аустрия и Рапид Виена. Едните припомниха красив негов гол, вторите го почетоха с минута мълчание.
Много се изписа за сърцатият бранител през последните дни и все в положителна насока. Пред очите ни още са онези шпагати от САЩ през 94-та година, онзи негов гол срещу Уелс и другият срещу Русия. Още помним как се вееха косите му, когато гонеше противниковите нападатели и как майките плашеха децата си, че ако не слушат, ще дойде Трифон Иванов. Благодарим ти, Туньо за всички тези спомени. Наясно сме, че скоро друг такъв играч няма да имаме. Наясно сме и че Господ прибира първо добрите хора. Те не са като малките котета и нямат по 9 живота. Имат един, но истински, значим и паметен. Благодарим ти още веднъж, Трифоне!
Автор:
Brato.bg
