Българската скара, брато, е широко понятие. За нас цър-пър включва приготвянето на всичките видове меса, без значение дали на бутове или на кайма, плюс салами, кренвирши, пържен боб, чушки, лук, хляб и т.н. Но българската скара е и месото на въглени, агнето на трап, прасето на шиш и агнето на пещ. Не е ли така?
Ако твоята Цецка ти чупи стойки, че не я водиш никъде по света, викни я преди да четеш този материал. В него ще направим една околосветска обиколка, за да видим къде, какво ядат на скара. После кажи на Цецка, че никой няма да я заведе в Южна Африка, Ямайка, Китай, Тайланд, Сингапур, Малайзия, Индонезия, Испания, Филипините, Куба, Пуерто Рико, Тандури, Индия, Пакистан, Бангладеш и Мексико не за няколко минути, а дори за цял живот. За мерси не ни търси!
Брааи в Южна Африка
Барбекюто в Южна Африка се казва Брааи. В доста от случаите се взима железен варел и се реже по дължина, за да стане нещо като лодка. Вътрешността се пълни с дърва и се пали, а отгоре се слага решетка, мрежа или всичко, което прилича на скара. На него се мятат мръволете. Хвърлят се всякакви меса и се получава мешана скара. В зависимост от региона, на Брааи слагат пилешки крилца с фъстъчено масло или бутове меса с конфитюр от кайсии. Честно!
Джерк в Ямайка
Този стил на готвене се нарича Джерк и е известен със своите подправки. Месото, което ще се мята на скарата се маринова със смес от ямайски подправки. Марината съдържа: люспи лук, мащерка, магданоз, бахар, канела, черен пипер, лют червен пипер, люспи от лют пипер, кимион, чесън на прах, сол, индийско орехче, захар и див лук. Освен за месо, тази смес от подправки е идеална и за морски дарове. Иначе барбекюто в Ямайка е най-различно, но това, което ни хвана окото е пещ, върху която скарата е направена от дървени колове. Върху тях се слагат месата,а пък те се захлупват с ламарина. Преглъщаме…
Чуанр в Китай
Чуанр е популярна улица на храните в Китай. Нещо като Манджа стрийт в Студентски град, само дето при дръпнатите храната е прясна и вкусна. На Чуанр готвят китайски мюсюлмани, които правят всичко на скара с помощта на шишове. Месото винаги се подправя с кимион, сусамово масло и изсушени люспи пипер. След това се пече на дървени въглища. На Чуанр специалитетите с месо включват и някакви видове насекоми, които придавали незаменим вкус и аромат на храната. Сигурно хруска, брато? Баси и кебапа!
Чар Сиу в Хонг Конг
Това са сладки и солени пръчици месо. Често могат да се видят как висят на куки пред китайските ресторанти. При приготвянето на Чар Сиу, месото се въргаля в пет подправки на прах – мед, соев сос, сос хойсин и един друг, който придава този ярко червен цвят на месото. Разфасовките за Чар Сиу са винаги свински.
Сейт в Тайланд, Сингапур, Малайзия и Индонезия
Сейт представлява малки късове месо върху шишчета. За тази страни сме чували, че деликатесите са бау-бау, но няма значение. Месото за Сейт се подправя с фъстъчен сос, джинджифил, чесън, захар, сол и люти чушки. Понякога към подправките се включва и кокосово мляко.
Лечон в Испания, Филипините, Куба и Пуерто Рико
Лечон е печенето на цяло прасе върху въглени. Това е национално ястие за Филипините и Пуерто Рико, но е популярно и в испаноезичните региони на Латинска Америка. Дучето изяде три на един негов рожден ден, Митьо Пищова също ги обича.
Пиле Тандури в Индия, Пакистан и Бангладеш
Мариновано пилешко, което се пече в глинена пещ на силен огън. Пилето се маринова с кисело мляко, чесън, динджифил, лук, лют червен пипер и гарам масала. Месото се слага на шиш и се слага в глинения съд, който го опича идеално.
Карне Асада в Мексико
Става въпрос за нарязано на ситно говеждо месо, което се мята на скара след мариноване с такос и буритос сосове. Може да се сервира с ориз, лук на скара и бобец. Доовкусява се с лимон и черен пипер.
Асадо в Аржентина, Уругвай и Парагвай
Националното ястие на Аржентина и Уругвай. Популярно е и в Парагвай. Обикновено Асадо се приготвя от месо, наденици или и двете, печени на скара на дървени въглища. Месото може да бъде говеждо, свинско, агнешко, козе и пилешко. Могат да се използват и кървавица, чревца, момици и други органи.
Месото за приготвяне на Асадо не се маринова, единствено се осолява преди и/или по време на печенето. Също така, топлината и разстоянието от дървените въглища се контролират, за да се осигури бавно готвене, и приготвянето на Асадо по този начин обикновено отнема около два часа. Освен това, не се препоръчва мазнината от месото да капе върху въглищата, за да не придобие месото вкус на дим. Панимайш?
Чураско в Бразилия, Аржентина, Боливия, Колумбия и Никарагуа
Едри парчета говеждо месо се мариноват с лимонов сок и чесън. После се правят големи шишове и се печат бавно на дървени въглища. Когато е готово, приличат на големите бутове хубаво изпечено месо, което ядат кралете във филмите. По телевизора винаги изглежда вкусно и продължаваме да мечтаем да забием зъбки в един такъв бут.
