Никога да не сме били това, което сме към този момент, ако не е бил Васил Левски.

Нека ясно да го кажем, за да оправдаем веднъж завинаги пред себе си честванията и официалностите, които успокояват нашето съзнание.

Нашето, разбира се. Духът на Левски едва ли е спокоен, колкото и цветя да поставяме пред паметниците му. Не е спокоен духът на Левски, а нас лично ни е срам да си помислим, че гледа от небето тази кочина, в която живеем. Кочината, в която се полага венец за пред камерите, понеже пиарът така е казал, а не защото чувстваме нещо в гърдите си…

Дали Левски се е борил да има турци в българския парламент? Едва ли. Дали е мислил, че свои ще крадат от свои? Едва ли. Дали е искал милиони българи да бягат от държавата си, за да мият чинии зад граница? Дали е искал да сме онлайн по цял ден във Фейсбук и да коментираме кой как се е напил или на коя го е сложил? Дали е искал да мълчим, когато виждаме лъжи, неправда, липса на морал? 

Осрахме се. За всичките тия години това направихме. И никак не е лошо да си го признаем, за да бъдем поне веднъж честни.

Имаме си само едната памет, която помни Васил Левски, но и тя май избледнява с годините.

Луд човек. Вдъхновен човек. И сам. Много сам, брато… Това е той.

Поредната година от обесването на Апостола е времето, в което трябва да покажем благодарност към този луд и вдъхновен българин. Дължим му не много, дължим му всичко. Цветята са за пред камерите. Те никога не са достатъчни. Важни са думите, с които го помним. Съзнанието, в което го връщаме. Паметта, която го държи жив. Народът, който го обича.

Трудно се пише за Левски. И май само Ботев е успял в едно свое стихотворение. Ние стихове не смеем да измисляме в негова памет, защото наистина смятаме, че не сме достойни. Но Ботев е успял. Левски също е успял. Това са двама успели българи. Да, смятаме, че успехът е постигнат, когато почти век и половина след смъртта ти хората продължават да говорят за теб със страхопочитание. Трудно е да повярваме, но ето един българин, който е успял и то твърде млад, без да има милионите на баща си, без да е член на партията майка, без да е лъгал бедните, без да има медии, лафки, кукумявки, обръчи от фирми, обществени поръчки, спечелени проекти и други глупости.

Левски е един успял българин.

Отишъл си е по най-гадния начин – с чужда намеса. Обесването е долна работа. Най-долните хора бесят, спирайки дъха ти, който е дар от Бог. И с риск да се злепоставим именно пред тоя Бог, специално на тия, дето са го обесили, искаме да им кажем – ебете си майката. Искрено и от сърце.

В памет на Апостола, слагаме в този материал няколко цитата от него.

Думите, брато. Не парите…

“Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля.”

“Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.”

“Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен.”

“Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели.”

“Всекиму ще се държи сметка за делата.”

“Всичко се състои в нашите задружни сили.”

"Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва!"

“И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.”

“Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!” 

“Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот.”

“Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре.”

“Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили.”

“Интригата спира хода на народната работа.”

“Размислете хубаво, че доста сме се лъгали”

“Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме”

“Трябва да се жертва всичко, па и себе си”

“Ще имаме едно знаме, на което ще пише: “Свята и чиста република”