На тази дата преди цели 21 години се радвахме на красиви футболни емоции, брато. През 1993 г. победихме Франция, а не Малта. На 17-ти ноември в късните часове на събота Господ бе българин. Тогава Емил Костадинов закла петлите, а цял един народ излезе на улиците, за да празнува боя над Давид Жинола и Ерик Кантона. Булевардите бяха пълни с щастливи хора, които, забравили за миг своите проблеми, се прегръщаха, пиеха от една бутилка и викаха “Българи, юнаци”. И ние бяхме някъде там, но какво от това?
За съжаление 21 години по-късно националният ни отбор става единствено за подигравки. От изявите на Ивелин Попов и компания можеш да си направиш единствено як статус във Фейсбук, с който да развеселиш някого. За друго не стават, не и в този си вид.
Часове преди да настъпи паметната дата 17-ти ноември възпитаниците на Любослав Пенев, който бе част от онези герои и дори асистира на Емо, направиха 1:1 на националния стадион с Малта. На “Васил Левски” бяха дошли едва 500 души очевидно с тежък махмурлук, които бяха се прежалили да си купят от скъпите билети, които БФС пусна – от 10 до 40 лева. Все пак Малта е сериозен отбор и за да видиш техните звезди, трябва да се бръкнеш дълбоко.
Жалкото е, че сега се радваме на спомени за едни отминали времена, в които имахме футбол. Националите ни играеха в големи първенства. Под играеха имаме предвид, че бяха титуляри и основни фигури, а не търкаха резервната скамейка като Тодор Неделев, Симеон Славчев и Николай Михайлов.
Дузпите на Христо Стоичков късаха мрежи, а не озоновия слой като дузпите на Попето. Играчите хвърляха публиката в екстаз, а не салфетки като Бодуров в Син Сити. Победата бе важна, а не премията. Бутонките бяха черни, а не розови, с имената на гаджето или на поредната бройка. Гел се слагаше само на важни събития, а не преди и по време на мач. Примери много, но има ли смисъл да продължаваме?
Най-добре е да изгледаме просто видеото от онази паметна вечер в Париж и да забравим за миг изпълненията на Попето, Минев и компания. Стига им толкова внимание.
17 ноември 1993 г.
ФРАНЦИЯ – БЪЛГАРИЯ 1:2
1:0 Ерик Кантона (32), 1:1 Емил Костадинов (37), 1:2 Емил Костадинов (90)
ФРАНЦИЯ: Бернар Лама, Марсел Десаи, Еманюел Пти, Ален Рош, Лоран Блан, Пол льо Гуен, Дидие Дешан, Рейнал Педрос, Франк Созе (80- Венсан Герен), Жан-Пиер Папен (72-Давид Жинола), Ерик Кантона
БЪЛГАРИЯ: Борислав Михайлов, Емил Кременлиев, Трифон Иванов, Петър Хубчев, Цанко Цветанов (81- Даниел Боримиров), Красимир Балъков, Йордан Лечков (81- Петър Алекандров), Златко Янков, Емил Костадинов, Любослав Пенев, Христо Стоичков.
Стадион: “Парк де Пренс” – 50 000 зрители
Съдия: Лесли Мотръм (Шотландия)
