Чичо Пенчо към Стойчо Младенов: Покажи на тия хора как са мяташ

Чичо Пенчо към Стойчо Младенов: Покажи на тия хора как са мяташ

Седя си, печката запалил съм, вино има на масата, на стол – аз, седнал, чакам мача и него. Наште с Левски, на игрище, там беше „Юнак“, а вали много снежец, като в приказка е мраз, дядо и Коледа.

Звъни ми телефонът, гледам Косьо Баждека нещо иска, Бадем, викам сигурно няма къде да гледа мача. Дигам, ало…

Лопати иска, снежната покривка да ринат на терена, аз покривка си имам, лопати не, снегорин – съвсем, не мога, кмет не съм, да съм, ама не, балатум снежен, покривалото било постлано, Емил Чолаков бил предсказал, какво да правя – не знам. Самият аз.

Да се оправят, аз парното съм си го платил и ми е екстра като и печката е запалена, Топлофикация и Киро Циганина мои са партньори, приятели и близки, винаги в добри отношения с лошите да съм, исках, дойдох, видях и победих. Чакам да видя, чух, че в сайтовете пише, че мач може да има друг път. Бах мама му и сняг, тия от Левски само се чудят как да отложат мача. Дигам чаша, стъклена, наздраве на екс две големи с вино обърнах и в очакване все тая, без лимонада. Мач ще има, даже почва, едните са по кънки, другите с шейни, бобслей даже в Ямайка играят, пясък имат, а на лед спортуват, защо ние футбол да не играем.

На „Юнак“ има повече сняг, отколкото аз в двора в Мировяне. Не знам кой, как и защо е ринал снега, но нищо не са изринали. Българска работа, Баждека пак иска да ни изпързалят.

Снимки: Donbalon.eu

И най-после свирка, тромба, бият център. Ония черничкият от ляво в Левски много пипа топката, но добре, че не обича да я пуска, дрибъл, тичане, минава или той, или топката.

По едно време гледам нещо става, бой със снежни топки има. Стойчо, прави крачка, две, пиян, и пада в снега като покосен от автомат Калашников. Първо викам – война, НАТО, съюзниците да дойдат, че стана страшно, после – смея се с глас, викам му, покажи на тия хора как се мяташ.

Той се държи за лицето, а топката го ударила във врата, пък цял ден го болял коремът.

Голем майтапчия е Стойко, Ристо, на Стоил внук, иска да прекъсне с тази симулация набезите на Левски. Така и става. Ритат топката до прелитащите самолети над стадиона стига, пада един час, Беледи от Левски с глава като Иво Иванов я чисти и оп гол. Оня Силвия вкара от един метър, но важното е, че вкара. Ето, Стойчо се радва, а иначе се прави на умряла лисица, катерица, за дива свиня нищо няма да казвам и за прасета, за да не ядосаме стадото ни, истински ултраси, бултраси, бургазлии и прочие. Левски пак тръгва в атака, Младенов за снежни топки се оглежда.

Ани-какъв беше тоя от тях изпуска, Бидоня и той. С два леви крака, краката на Бидоня са от друго тяло, тия испанци Стоичков и Любо им показаха как се играе футбол на времето, но Спас Делев не можа, жалко, Спасе, ела си. Пия още вино, почва да ме лови, ушите ми горят и оп 2:0 за наште. Венци взима топката, заобикаля Сърмичката, който завива като тролея на обръщалото и подава между два небесни спътника бяха Борко и оня тъмния висок легионер от чужбина. Буши излъга Пацо Котето и леко в мрежата с финес я прати. Оп гол, наздраве. Стойчо вече е в екстаз, яде сняг и припада вече на пистата, пропуска жълтия. Притесних се за момент, че ще му вдигнат втори жълт кантарьон за симулация, но той и първи не са му вдигнали, така че всичко е наред.

След като направих пиш-пауза, придружена с асистенция от пръцкане, не може, знаете, иначе няма гол, сядам пак да гледам с вино в чашата, хеттрик до тоалетната чакам. Второто полувреме вече не ми се гледа, жал ми е, на тоя сняг много се пързаля, само Гонзо е замръзнал, гласът му този път е паднал, пак, както винаги, прегракнал от емоция, гласови струни, той никога няма да бъде нито музикант, нито певец, камо ли да свири в оркестър.

Разбрах след мача, че точно Гонзо казал в съблекалнята, че вече няма шесто чувство. Иначе на почивката Тодор, нали, Батков се обадил на Гонзо и му предложил да направят нещо, ако ще и снежен човек да бъде. Гонзо се заинатил и му казал, че тръгва да обръща мача с високия като табуретка шуменски Деко, който иначе е от Габрово и взима пари хитро, защото на тренировките – много добър, в мачовете пак много, ама слаб, не бих го взел даже да ми чисти двора. И Левски вярно в атака, Стойчо трепери, но от студ и нищо не се случва.

Темпото спада и нивото в шишето ми с вино също. Отивам за второ шише, бъчва и половината отива, докато гледам смените на нашите от народна армия. Стойчо времето бави, иска да се наслади на всеки миг, на всяка снежна топка от сектора под козирката, дето е на сянка. Цесекато пак ги приспива леко и оп – 3:0. Тройчо Младенов вече сам прави топки, снежни, с бомбичка вътре и хвърля към агитката на Левски. Галчев вкарал, кръстя се и не вярвам, той не е вкарвал и на деца, даже съм сигурен, че техните не знаят, че е футболист. Пия вино, мачът свършва и викам да поздравя Гонзо за добрия мач. Звъня му… Георги, Гонзо, здрасти, чича ти Пенчо се обажда. Да те питам знаеш ли кой е първият левскар? Гонзо не знае, няма осми клас и пита, кой е? Как кой? Няма такъв, защото сте на шесто място. Затварям, сипвам вино и пускам да гледам „Север-Юг“, там поне има интрига – Кузей, да го вземат да играе на мястото на последния българин в състава на ЦСКА, да ги натурализираме всичките…