Снощи бира пих, Любо мач игра с братовчеди на турците от Баку, наш Любчо, ваш и мой, техен враг и баща на децата си. Дистанционното, телевизора пускам, слушам Мексикото коментаторът вика, коментира и спори със себе си, Израел играли, после в Ганджа бяхме, на нашите по-млади читатели ще им е интересно да цъкнат Ганджа, накрая в София кацнах, лично аз не съм мърдал от Мировяне, по-зле от мен се изказва, текила за това момче, мед и лимон, или сода бикарбонат беше, морска сол, друг да каже, мен за футбол ме питайте, за бира, за вино и за мръвките на моя Миро.
Пия две на екс и ми се струва, че азерите пеят Едерлези на Софито Маринова – сао рома, сао рома, бабо, бабо, тате, тате, но в моя случай беше чичо, чичо.
Стоя седнал, с почит и страхопочитание, почти безмълвен и героичен, но с мисъл в главата, песента направо ми настръхва космите на гърдите и гърба, като че ли и аз съм азербайджанец, баджанак, а съм просто чича. Нашите също, химнът и той, ревнах, знаем го всички, аз плача с ръка на сърцето, но не пея, даже и не пия в тоя момент, а Ивайло готов да вика за Мексико, аз не. Не мога, макар че той пие май много, не може да си изветрел на кукумявка и да не си битов алкохолик. Мерси. Гледам бързо състава, ясен ми е като мъгла, защото няма Бадема и уискито, на бира сме, не сме ниски, но те пак са по-високи от нас. На вратата не е Моцко, а Владо Вратарчето, защо не знам, не мога да знам, не ми е дадено. Ще кажа на Любо, ако иска да вдига ютията, да вземе Моцко и да пусне орел от стадиона с криле да вземе респект от противника, ако може и по 50 грама ракия да ги глоби за мене, ако може и по 100 грама месо на дървени въглища, електрическа скара имаме, само голове чакаме от нашите, засада – никаква, ювелирен съм запомнил.
Системата ни е 1-1-3-2-2-1 и като в Щатите не могат и сега да ни разберат как играят нашите. По мое време Стоичков псуваше, но хвърляше тъчове, а Кремен го дублираше по фланга. Сега Апостол в защита с оня от Фулъм със скубаните вежди, модерно стана, подкрепян е от Манол и единия близнак, много се ритат и двамата, страхотни момчета, хъс, играят на кило кръв и метър кожа. А за какво са ни двама близнаци, нали са едни и същи?
В средата Гаджев почна добре за домакините, подаде им за контра и за малко гол за Али Ръза. Ферхунде отне топката, Равмир после ги дублира, о, какъв шок за съвсем малко! Мисля си на глас – Гаджев би паснал идеално на българския национален отбор по футбол за бездомници – тук Майстор Миро се смее. Хумор и пиене вървят ръка за ръка и стъпка по стъпка.
По едното ни крило оперира Жоро от Китай, по другото – българският Ди Мария, сменят се, объркват и мен, и защитниците с тази перфектна тактическа грамотност, а третото и четвъртото крило не е крило, а кълка, пилешка, мешам месото, за да объркам холестерола. В атака – свежи, килограми – малко, Божинката къде е? Сега Гошко от Цесека и онзи със сложното име ми харесаха, само Цесека! Играем, бъркаме, объркваме всички и съдията май не видя засада ли имаше, Мексикото на една линия каза, че сме и поведохме с 1:0. Ювелирен. Тази дума запомних, след 50-тия си рожден ден забравих кога го правя, но ювелирен ще го помня, речник, ходеща енциклопедия е Ивчо, Майсторе, Миро, приятелю, подай ми виното там.
Радваме се, плескаме, не вярвам, че можем да бием като гости въобще, в Русия сме гости вече, животът се обърна, не съжалявам, в САЩ бяхме не гости, а чужденци, половината не искаха да се прибират, харесали си да бъдат миячи в ресторант, най-много съжалявам, че Боби Михайлов се върна, костюми, на вратата добре беше, сега само на кожен стол, пари – много, както пее Ивана – колкото толкова, 100 патрона ще му вкарам. Гаджев пък казал на един от техните, че турци сте, те дискриминация расова видяха и започнаха да ни ритат. Картони много, кръв малко, но важното е, че водехме с 1:0 на почивката, за да направим пиш пауза. Чух, че некои и по голяма нужда са ходили, ходили – не, ами клекали. Важното е удобството – крайна мярка, макар че винаги има какво да се желае и иска, не протестираме за двойка през първото, протестирам само пред празна чаша.
Почва второто, аз втората чашка. Излъгах, знаете, аз по две пия още на песните в началото на мача. Едерлези, споменах, саме амааааа оро келеейааа…. Оро келеейааа нди еке яаааа… Няма никакво значение. Софи я знае по-добре от мен, Асен Николов също. Гледам и не вярвам, Владо като шаран в улица на Мизия се мята след потоп и братовчедите на турците ни вкараха гол, аферим от феновете, от мен – йок. Владко обича да пие, пазил е режим и сега не може да пази, пици, нос голям, облепва го, ама и въпреки това не съм го виждал да центрира правилно нито веднъж. Затова казах Моцко да викнат, че Владко трезвен и юрган не хваща. Псувам жена ми, тя псува наште, Мексикото много слаб коментатор, Ицо ще го оправи, пичка им майчина на всичките ще каже и светът свършва, след което ще изтегли с левачката още някой печеливш от държавната лотария.
Вече не виждам от несвяст, много гадна тая мастика, не виждам им края, но в края на мача, нашите, техните, след корнер меле и Венци с глава бута за 2:1, гол тип Бербатов, тип знам къде да застана, гол тип забравих си инвалидната количка, но съм тук. Аз викам, жената пищи, деца реват, Любо не вярва на очите си, топки има той, въпреки че докторите твърдят обратно, Венци също се радва, че е вкарал гол, на детето си го посвети, песен обаче не му пожела пред Антония Близнакова, на Фики някоя ще му отива, голям певец.. Да му е живо и здраво детето, ама то е на месец-два, пеленаче, на Венци, Венко, нищо не разбира от гол, пас и удар с глава.
Свършва мачът, аз още не. Сипвам пак и да ви кажа, не знаете какво е разсеяна облачност? Когато пиеш мента и мастика от различни чаши. Чолаков не знае, аз обаче знам, той само с ръкавици на плажа ходи. Пия на екс, защото празнувам първата титла на моя любим Цесека на 9-и същия месец, но през 48-годишна, отдавна беше, тогава Левски бихме и взехме златото и никой не скандираше по Тройчо. На същата дата виждам заговор, защото през 2006 г. новият Гара Дембеле в Левски вкарал първия си гол в професионално ниво. Сега високия тъмнокож на проби в Левски, същия като Дембеле бил, ще гледаме, писнало ми е да пиша вече, говоря и по телефона, как го вдигам не знам, слушалка, кабел, джипиес, екс. Пиел като него и бил черен Гарата, новият той. Гонзо го хареса, Близнакова също, имал голям потенциал за нея, чувал, вълнен чорап и гумен ботуш – новата Гара не е влизал, но ще влезе, след мен и потоп. Мен не ме е страх, уплах няма, защото Тройчо знае две и двеста. Левски пак ще падне, бием ги, защото през 48-а и сега са същите времена, Едерлези и само Цесека!
