Трета чаша водка след двете бири, а някаква мършава пържена цаца ни гледа от пластмасовата чиния. Взираме се в малката дупчица, където би трябвало да е окото на рибата и се опитваме да погледнем в душата й. Не можем да фокусираме нито дупка, нито око, нито душа.
Ако сме дигиталка, сменяме обектива. Или му дъхваме отгоре и го трием с лакът.
Не става. Не сме дигиталка, а сме се нарисували с пиене в Несебър.
Решаваме да се разкараме малко на въздух и да ни обрули вятърът.
Виж малко работи от Несебър през нашите очи:
