Паметникът на Бузлуджа, брато, е един от най-големите идеологически монументи в България. Издигнат е през 1981 г. на връх Хаджи Димитър, в чест на Бузлуджанския конгрес, проведен на същото място през 1891 г. Да живей! Всички братлета по света – обединявайте се!
Решение за изграждане на Дом-паметник на партията се взима от Секретариата на ЦК на БКП на 11 март 1971. Нема как да е иначе, ЦК на БКП е най-висшото на най-висшото.
Строежът на паметника започва през 1974 г. и се финансира с дарения на стойност 14 186 000 лв. Демек един самосвал с пари. Паметникът е открит на 23 август 1981 г. В строежа участват някогашните строителни войски и доброволци бригадири. Искаме да впериш поглед в бъдещето, докато четеш този материал.
Баби и дядовци твърдят, че са били удържани от хората по 50 стотинки за изграждането на монумента, който прилича на летяща чиния.
Паметникът се състои от куполна зала и 70-метров пилон. Пилон в летяща чиния ще кажеш ти, но и сред извънземните има мръсници. За комунягите да не говорим. Не го мисли. На върха на пилона са монтирани 2 петолъчки с височина 12 метра. Тържествената зала е с диаметър 42 м и височина 14,5 м и е декорирана с мозайки с обща площ от 550 кв. м. Мозайките пресъздават борбите (с извънземните сигурно) на БКП и изграждането на социалистическо общество.
Нас червеееното знаме роди ни…
Тра-ла-ла, тра-ла-ла.
В коридора около залата има 14 композиции, които отразяват мирния труд. Художественото оформление на паметника отнема 18 месеца и в него взимат участие над 60 творци, между които Димитър Киров, Величко Минеков и Валентин Старчев, хуевър да са те. 3-те стълбища в дома са украсени с композиции от бяло кристално стъкло, изработени от чешкия скулптор Станислав Либенски.
Всяка година в първата неделя на месец август (с редки изключения в края на юли) червената партия организира край паметника партиен събор, на който присъстват нейни симпатизанти, които викат “Победа” и нагъват кебапчета, щото такава е повелята на вожда лидер.
След падането от власт на Тодор Живков и политическите промени в България от ноември 1989 г. състоянието на паметника се влошава драстично. През 1992 г. паметникът е одържавен по Закона за одържавяването на имуществото на БКП и запечатан. Сградата започва да се руши, чупят се стъкла, изкъртват се мозайки, извънземните крадат железа, орнаменти и други елементи от конструкцията на паметника, други извънземни акат и се боцкат вътре . Унищожени са мозаечните портрети на Тодор Живков и дъщеря му Людмила Живкова. Язък!
Вече не ни е толкова приповдигнато.
Огромната петолъчка е обстрелвана с огнестрелно оръжие с цел грабеж на рубините, от които е смятано, че е изградена. Дейба и извънземните. Въпреки всичко паметникът попада в класацията “Най-красивите изоставени места в света” под номер 25, а през 2013 г. сходна класация му отрежда челното място. Ние също твърдим, че сградата е уникална и затова решаваме да ти я покажем в целия й блясък. Оглеждай се за извънземни. Тия, дето акат и се боцкат, са най-страшни, брато.
