„Честно казано мисля, че точно така трябва да спечелиш първата си титла след известно прекъсване. Дано оттук насетне да е по-лесно“. Така Роджър Федерер коментира завоюването на първото си отличие след 9-месечно прекъсване. Стори го миналия уикенд в Дубай. Не му беше леко. Радек Щепанек, Новак Джокович и Томаш Бердих го изпотиха доста в три сета. Накрая бе видимо изморен, имаше проблеми със сервиса си.
Затова не е изненадващо, че въпреки хубавата седмица, той не звучеше еуфорично. „Нещата се подредиха добре за мен. Но знаете, че имах много тежки двубои за предходните 18 месеца, затова е хубаво, че сега и късметът бе на моя страна“, заяви той след финала срещу Бердих.
Естествено, че не можем да отдадем успеха му само на късмета. Роджър също знае това. Ала заключителните му две победи, над Джокера и Томаш, си приличаха удивително. И в двата случая ФедЕкс тръгна тромаво, губейки първите сетове с по 3:6. Бе на косъм да рухне във вторите, но все пак издържа.
Е, и репутацията му изигра роля. Мнозина твърдят, че в съблекалнята никой не трепери от Роджър така, както в миналото. Обаче да се изправиш срещу швейцареца никога няма да е същото, като да премериш сили с който и да е друг опонент. Да, от US Open 2011 насам той спечели една голяма надпревара и загуби други осем. Но за да го преодолееш все още се изисква огромна психическа сила, която дори и да притежаваш, след сблъсък с него си като изцеден.
Видяхме го и в Дубай. Новак влезе в мача в серия от три победи над Маестрото, а Бердих – с две. Двамата общо са го били 21 пъти. И все пак бяха нервни, а в крайна сметка и рухнаха. Ноле го каза най-точно: „Вижте, все пак паднах от Роджър“. Има предвид, че подобен развой не е изненадващ, не е в никакъв случай шокиращ.
Ясно е, че Федерер си заслужи трофея. На полуфиналите в Дубай бе перфектен в защита, тичаше много. Във финала съумя да поеме контрол, ударите му от линията бяха страхотни. В началото на годината той обяви, че очаква до няколко месеца да започне да практикува най-добрия си тенис. Съдейки по думите му в Дубай, още не е достигнал желаното ниво. Но купата е едно много обещаващо начало.
Да се преместим към Мексико. „Единственото нещо, което ме крепеше днес, бе вярата“. До съвсем скоро малцина биха очаквали да чуят подобно изречение да излиза от устата на Григор Димитров. В кратката си досега кариера младият българин беше известен с вродения си талант, но не и с невиждан хъс и жажда за битка.
Това беше Димитров преди Акапулко. Победата му там бе забележителна и, много вероятно, променяща пътя му оттук насетне. След Стокхолм, това е второто му отличие при професионалистите. Записа първи триумф от четири опита срещу Анди Мъри. И то имайки предвид, че в предните три дори не бе спечелил сет. Бе пречупен при сервирането за мача при 5:4 в третия сет, но оцеля. Надделя в два последователни тричасови трилъра в рамките на около 20 часа. Дори противникът му във финала, южноафриканецът Кевин Андерсън, го определи като „страхотен състезател“.
Григор, който се изкачи до №16 в световната ранглиста, винаги е умеел да отправя феноменални изстрели от всевъзможни позиции. Това си го знаехме. Обаче желанието да атакува, да мачка, физическата му издръжливост – те бяха най-впечатляващи миналата седмица.
В крайна сметка, кое е по-важното – титлата на Федерер в дубай или тази на считания за негов наследник и наричан БейбиФед Димитров в Мексико? Гледайки към близкото бъдеще, вероятно е тази на швейцареца. Защото българинът игра добре в Акапулко, не бекхендът му си остава слабост. Макар да се наблюдава подобрение и в този аспект от тениса му, то по-търпелив съперник може да я експлоатира. Ако се концентрираме към идните няколко години обаче, този успех може да е решаващ за трансформацията на Григор от момче в мъж. Новият му треньор Роджър Рашийд е известен с непримиримостта си и позитивизма си – неща, от които Димитров имаше сериозна нужда за да стане крал на Акапулко. Когато сложи сомбрерото на победителя на главата си, Димитров попита: „Къде е конят ми“? Той много добре знае, че набира скорост.
Автор: Стийв Тигнор, tennis.com
