Мерило за гения на футболиста Еузебио е фактът, че в Португалия той все още се смята за по-велик от звездата на Реал Мадрид Кристиано Роналдо. Не може обаче да се измери обичта, която навсякъде по света хората питаят към джентълмена Еузебио с чашата уиски. Кончината на Черната перла поражда тъга и размисли в еднаква степен. На 71 години той почина млад за съвременните стандарти.
Но Еузебио беше доволен, че е живял един пълен до ръба живот, толкова жизнен и наелектризиращ, колкото и начина, по който той играеше красивата игра. Той беше европейският Пеле на терена и португалският отговор на Джордж Бест в бара.
Първият път, в който срещнах Еузебио, беше на една негова среща с Боби Мур не дълго след световното първенство през 1966 г., на което той стана голмайстор с девет попадения, въпреки че Португалия загуби от Англия на полуфинала.
Докато Боби и аз си поръчвахме по бира, той се ухили, размаха пръст към нас и стовари на бара бутилка уиски и три чаши. И така потънахме в спомени и си разказвахме истории до малките часове на нощта.
След подобна среща с него и Бест няколко години след финала на КЕШ (сега Шампионска лига, б.р.) през 1968 г., на който Еузебио вкара дузпа, но Бенфика загуби от Манчестър Юнайтед отново на „Уембли”, Джордж засвидетелства върховното си уважение към него: “Момче, той може да пие!”
Беше голяма тръпка да гледаш как Еузебио играе. Беше удоволствие да споделяш компанията му. Хората ще скърбят дълбоко за загубата му, но ще таят топли и сърдечни спомени за него в някои квартали както на Манчестър, така и в Лисабон.
Ноби Стайлс получи тежката задача от треньора на Англия Алф Ремзи да неутрализира Еузебио в онзи полуфинал на световното. Нашият беззъб териер се справи успешно със задачата си през по-голямата част от 90-те минути. И все пак се изискваше и геният на съотборника на Стайлс в Юнайтед Боби Чарлтън, за да вкара двата гола, които изхвърлиха Португалия от турнира въпреки късната дузпа, реализирана от Еузебио. За това какво Англия постигна след това на финала срещу Западна Германия, се изписа и изговори много в британския фолклор.
Еузебио оформи головата си сметка от 9 попадения, 4 от които отбеляза в 8-головия трилър срещу Северна Корея, с попадение при победата на Португалия в мача за третото място срещу Съветския съюз.
Стайлс, Чарлтън и Юнайтед премериха сили с Еузебио и Бенфика две години по-късно, отново на “Уембли”. При резултат 1:1 в последните минути Еузебио трябваше да спечели мача за португалците при чисто положение. Но вместо да прати топката директно в мрежата той я издигна с типичната си пищност на височина, което позволи на Алекс Степни да се разтегне за ефектно спасяване.
Чарлтън, който изведе Юнайтед напред в резултата, вкара и в добавеното време. Което направи и Бест за крайния триумф с 4:1 на Червените дяволи.
Португалия все още не е печелила световната купа. Въпреки че в Бразилия това лято те ще бъдат заплаха, имайки предвид присъствието на Кристиано Роналдо, който изрази трогателна почит към своя предшественик след вестта за смъртта му: “Винаги вечен, Еузебио. Почивай в мир!”
Еузебио бе облян в сълзи, докато напускаше терена на “Уембли” преди всичките тези години, но никога не позволи съжалението да помрачи спомените му. Той винаги казваше: “Начинът, по който играеш, е това, което те определя”.
Еузебио играеше футбол по грандиозен начин, пълен със сила и умения, енергия и въображение, бързина и светлина. Този футбол го направи футболист на годината в Европа (носител на Златната топка, б.р.), както и няколко пъти голмайстор на Европа (Златната обувка). Романтиката, не статистиките, говореше най-добре за играта му, но и цифрите доказват, че той е един от най-великите за всички времена- 473 гола в 440 мача за Бенфика, два от които в сензационната победа с 5:3 срещу Реал Мадрид на финала на Европейската купа през 1962 г.; 41 гола в 64 мача за Португалия, включително и онези девет в Англия през 1966 г. Не е зле за едно момче, родено в бедност в някогашната португалска колония Мозамбик. Едно момче, което израсна ритайки топка с босите си крака…
Последния път, когато срещнах Еузебио, беше на световната футболна конференция, на която бяхме на подиума заедно с него и Боби Чарлтън. Тяхното взаимно уважение и обич просто блестяха в онзи дъждовен ден. Ние се смеехме, спомняйки си как веднъж той помогна да разрежем тортата за рождения ден на малкия ми син, след което му подаде уиски зад гърба на майка му.
Когато бързах към редакцията, за да напиша това и да изкажа своята почит към една велика личност, аз открих почти празна бутилка уиски на един бюфет. Разбира се, тя беше останала от новогодишните празненства, но изглеждаше като прощално послание от един прекрасен човек.
Пиенето, подобно на Англия и Манчестър Юнайтед, го победи накрая. Но не и без една бляскава битка, изпълнена със славни спомени и добри времена.
“Дейли Мейл”
