Чичо Пенчо за старта на националите в квалификациите

Чичо Пенчо за старта на националите в квалификациите

Заставам пред вас тук в пространството, наречено Опицвет, ох, така де, интернет, имам какво да ви кажа. Не е политика, по-лошо – за националния е. Тъжна работа, не плачете, плакахме от щастие 94-та, оттогава плачем само от мъка.  Момчетата от национала се представят отлично – смисъл продължават да си падат вече втора или трета година. Не ги броя, само головете във вратата. Никой не може да им провали формата – ни Краси Балъков, нито Жоро Дерменджиев или сега Явор Попов.

Гледах ги с Швейцария след 15-ата минута, защото плевях стадиона в Мировяне и садих едни домати. Футбол и без това там не се играе. Влизам у нас, гледам 0:3. Пак излезнах. Едно време и ние падахме с 0:3, но на старта на Световното в САЩ. Нашите щяха да се избият в съблекалнята, сега тези дочувам, че са се прегръщали, били доволни, че можело да е и 0:6. Успех си е за тези момчета тигри, мечки, котета и други такива животни, но не на терена. Честно казано, ако се обадя сега на Кирячето, Пинко, един друг и още двама, може да се представим с една идея по-добре. Най-малкото ще сме по-разпознаваеми, че сега тези никой не ги знае. Виждам ги на базата и ме поздравяват, а аз ги питам кой кой е. Единият ми казва „не ме ли позна, аз съм селекционерът“. Ути, ти ли си? Днес какво си готвил? Не бил Ути, но мога да се закълна, че са едно към едно. Трябва да си проверя диоптъра.

Влизам на базата, но сега го няма Боби и е някак тихо. Не се чува музика, даже барчето в офиса си стои полупразно. Чак ти се свиди да си сипеш. Костадинов спи, будя го, не става, бил уморен. Племеникът беше прав. Викам, по-добре да си ходя в партията, там поне има кебапчета. Но оставам още малко, искам да гледам тренировката. Излиза Гълъбин Боевски, нападателят, с него Спас от Ключ. Двамата са като Крачунов и Малчо. Виждам и някакви други момчета, питах ги от кои отбори са, оказаха се градинарите, но на вид го даваха по-футболисти от националите. Случва се и аз да бъркам.

Ясен ме пита, ако сега съм бил треньор, каква схема бих избрал. Викам му каквато и схема да сложа, Янек, Сисиньо няма да е на терена. Той се оправдава, нали сега в Холивуд било така, пък така, а и за Оскар не можело без тъмнокожи. Какъв Оскар бе, Яворе, нали футбол ще играят. Вика, че това нашето не било точно футбол, поне ако може да намажем нещо от филмовите награди. Едва ли…

Пиша му на една салфетка. Ето ти моят състав, ако сега партията ме накаже да работя като селекционер. Вратар Ники Михайлов, защото всеки ден го дават как тренира по телевизията, а освен това колкото и да е пълен, допуска по-малко тъпи голове от Тигъра. Защитници по-добре да са ни нападателите, защото и без това гол не могат да вкарат. Мъча се да произнеса името на Карадаре, но не мога. Ще ме разбере, наше момче е. Да сложи там и Капинов, че рита по-силно от катър и все по кокалчетата. Може и Момчил, но не Дони, Цветанов. Този Георги Йовов не е като онзи. Смисъл даже не пропуска, но да играе сега, че няма кой друг, а и е наше момче от ЦСКА-София, а нали там вече е Любо. Казвам му на Ясен да прави каквото ще, но да не се доверява на Райнов. Име нещо съмнително в него. Тича така, че да не му влиза кичур в очите. Рисувам му го всичко това на календарче на партията. После му я давам и тупам Явор съпричастно по рамото. Този човек си е мъченик. Костадинов се буди, прави ми кафе. Пия го, но той пак заспива. Тръгвам си, тука нещата не са добре.

Този материал е резултат на развинтената фантазия на екипа на Brato.bg и цели да ви оправи настроението след мачовете на националния ни отбор! Толкова си можем и ние, и те…