Пирло: Лайковете във Фейсбук са по-важни от футбола за днешните момчета

Пирло: Лайковете във Фейсбук са по-важни от футбола за днешните момчета

Вторник вечер бе тъжна за световния футбол. Причината бе, че поредната легенда окачи бутонките на стената. В случая това бе Андреа Пирло. Световният шампион с Италия каза Баста след 22 години на най-високо ниво, изигравайки своя последен двубой. Направи го пред пълните трибуни на „Сан Сиро“, а на терена бяха куп легенди.

През годините гениалният халф спечели всичко възможно. Обобщено в цифри, кариерата на Пирло е съпътствана от 18 трофея, 872 – официални мача, 86 гола, 116 двубоя за Италия… Плюс като екстра и една дузпа “паненка” срещу Англия на Евро 2012.

– Синьор Пирло, да започнем с един прост въпрос – кой отбор ще спечели предстоящото световно първенство?
– За мен Бразилия е абсолютен фаворит.
– За мен Бразилия е абсолютен фаворит. Отборът е много равностоен, балансиран и пълен с талантливи футболисти, които искат да се реваншират пред своя народ за провала на предишното световно първенство. На второ място в списъка на фаворитите поставям Германия, Испания и Франция. Специално на немците ще им бъде много трудно, защото трябва да защитават титлата си и всеки ще иска да се докаже срещу тях.

– За първи път от 60 години насам Италия няма да участва на световно първенство. Какво означава това за вашата нация, която е луда по футбола?
– Неуспехът срещу Швеция (б.р. – 0:1 и 0:0) в плейофа за класиране беше брутално тежък удар по италианския футбол и по цялата държава. Тази рана продължава да боли. Аз още не мога да повярвам, че след по-малко от един месец ние няма да играем на световното.

– Това не е ли шанс да се реформира футбола в Италия така, че да бъде отново конкурентен?
– От загубите винаги трябва да се извлича поука. Сега трябва да проучим и анализираме всичко, за да не се случва същото втори път. Ние имаме таланти, работата с младите функционира добре и все още Италия произвежда прекрасни футболисти.

– Но от 2006 г. насам в националния отбор на Италия се смениха шестима треньори…
– Това е така, но защото е продиктувано от стремежа ни да се представяме по-силно. Италия е постигнала големи успехи на клубно и национално ниво. За нас във всеки турнир целта е само една – да го спечелим. И е хубаво, че сме максималисти.

– Но това е прекалено задължаващо…
– Съгласен съм. Аз смятам, че при една неуспешна кампания не винаги най-правилното решение е да се смени треньорът. По-важното е отборът да има облик. А това се постига при постоянна работа в продължение на по-дълъг период.

– Бившият национален треньор Джанпиеро Вентура ли носи вината за провала в плейофа срещу Швеция?
– При такива важни мачове никога вината не се носи само от един човек. За съжаление аз трябваше да гледам двете срещи срещу Швеция по телевизията в Щатите, защото още играех за „Ню Йорк Сити“. Италия няма извинение за този провал. Просто трябваше да спечелим.

– Не смятате ли, че липсваше лидер в отбора срещу Швеция?
– Въпросът не опира до това. В лицето на Буфон, Де Роси и Киелини разполагахме с достатъчно опитни играчи. По-важното е, че не успяхме да покажем качествата, които притежава нашият отбор.

– Междувременно изпитахте ли съжаление, че се отказахте от националния отбор?
– В никакъв случай. Аз така си бях планирал кариерата, че да не играя повече в националния, когато отида в американското първенство. Ясно ми беше, че и окончателният край с футбола е съвсем близо.

– Често ли се сещате за спечелената световна титла през 2006 година?
– Да, този успех беше най-хубавият и най-добрият момент в цялата ми спортна кариера.

– А кой е най-лошият?
– Има и такива. Например загубата с 0:4 срещу Испания във финала на европейското първенство през 2012 г. Или загубата от Уругвай с 0:1, която ни изхвърли от световното през 2014 г. още в груповата фаза. Това беше последният голям турнир за мен и се превърна в огромно разочарование, за съжаление.

– Футболът в последните години се промени и все по-рядко се срещат ярки личности като вас.
-Не само футболът, промени се целият ни живот. Смартфони, фейсбук, туитър – по мое време ги нямаше или не бяха толкова широко разпространени. Още от дете аз съм искал само едно – да играя футбол. От сутрин до вечер мислех само за футбол и как да стана по-добър. Дори си лягах с топка в кревата. За момчетата днес има други по-важни неща – как ще си срешат косата, какви дрехи ще облекат, колко лайкове ще съберат във фейсбук…

– Не звучите като човек, който вече се е откъснал от футбола. Така ли е?
– Може би. От психическа гледна точка се чувствам в състояние да продължа да играя на най-високо ниво. Физически все още съм способен да го направя. Но не би трябвало да има път назад. Опитвам да свиквам с мисълта, че съм пенсионер и ще играя само в бенефисни мачове.

– Дали Джанлуиджи Буфон ще последва вашия пример?
– Дори да знаех, нямаше да ви кажа, защото Джиджи ми е добър приятел.

– Полуфиналният реванш срещу „Реал“ (Мадрид) в Шампионската лига, който завърши с отпадане на „Ювентус“ и червен картон за Буфон, явно е последната му изява на най-високо ниво.
– Беше наистина тъжно. Обадих му се по телефона след мача. Той още не се беше успокоил. „Ювентус“ показа много добра игра, но имаше лош късмет в края и при дузпите. Казах на Джиджи, че отборът може да се гордее с представянето си.

Източник: Sport.de