Уейн Руни доказа, че романтиката е жива

В съвременния футбол винаги си хванат за гушата. Заради рекламодателите, алчността на мениджърите, страха от провала, нетърпеливостта към успехите. Романтиката почти изчезна от двора на Цар Футбол. Или ако не е напълно, то тя е под обсадата на своите врагове. Сентенцията най-правилно каза Жозе Моуриньо: „Има много поети във футбола, но поетите не печелят трофеи.“

Романтиката се превърна в мръсна дума. Но все пак има и изключения. Като Уейн Руни. Рекордьорът по голове в „Манчестър Юнайтед“ и в националния отбор на Англия не се изкуши от китайските или американските милиони. Съгласи се на 50 процента намаляване на заплатата, за да се завърне у дома. И сигурно мнозина го упрекват, че е… глупак.

Бил Кенрайт е театрален режисьор. Но е и футболен бос. Собственик е на „Евертън“. Клубът, който създаде легендата за Руни. Освен това Кенрайт е и човекът, чието сърце се разби от мъка, когато Уейн пожела преди много години трансфера в „Юнайтед“. Още тогава се закани, че един ден ще го върне.

„Разбира се, че съм романтик – казва Кенрайт. – Бих върнал и Боб Лачфорд, и Дейв Хиксън (б.а. – легенди от историята на „Евертън“).“

Феновете на „карамелите“ вероятно страдат, че Ромелу Лукаку пое към „Олд Трафорд“. Но босът е щастлив, защото много по-знакова фигура отново си е у дома. Още миналата година Руни каза, че в Англия би играл още само за „Евертън“. Това стигаше на Кенрайт. 13 години по-късно блудният син се завръща.

Един път син, завинаги син! С този надпис на фланелката си Руни отпразнува един гол за „Евертън“. Според Жозе Моуриньо той е свършил за футбола. На 31 години? Напротив! Руни има нужда от ново начало. Не китайско или американско. Руни отива при първата си любов. Иска да й се наслади докрай, защото началото бе кратко. Иска в „Евертън“ и това наистина звучи романтично.

В началото на кариерата му в „Юнайтед“ феновете на „карамелите“ го освиркваха. Болно им беше. Но винаги са го наричали „нашето момче“. Преди две години „Евертън“ организира бенефис на Дънкън Фергюсън. А Руни помоли клубът да му разреши участие в срещата.

„Момчето иска да играе и игра – каза Фъргюсън. – Това бе денят, в който Уейн отново стана евертонец.“

Завръщането на Руни не е само бизнеспроект за клуба. Вероятно нападателят няма никога да възвърне формата, с която се издигна в статут на световна звезда. Мениджърът Роналд Куман много добре знае какво влияние ще има Руни. Върху съблекалнята, върху стадион „Гудисън Парк“, върху базата „Финч“. Холандският треньор знае с каква страст Уейн ще бъде на терена, за да покаже още веднъж, че не е пенсионер. Куман се нуждае от лидер, от вдъхновител на младите. Руни иска да е всичко това. Мачкан цяла година в „Юнайтед“, Уейн до последно показа колко верен може да бъде на идеята. И затова феновете на „червените дяволи“ ще го обичат, докато свят светува.

Руни е един от последните от породата „улични футболисти“. Знае, че „Евертън“ може да му върне любовта към играта и вярата в собствените сили. Руни не пропусна нито един ден във фитнеса, не избяга от нито една тренировка. Той е най-добрият от цяло поколение английски футболисти. Много му е рано да махне към трибуните за сбогом.

Като добър режисьор Кенрайт знае колко са важни актьорите на сцената. И знае кой може да спечели сърцата на публиката. „Гудисън Парк“ днес е затихнал театър, в който скоро ще се сбъдне една мечта. Ще се завърне Блудния син.

Източник: в. Труд