Състезанията, които никога няма да спечелим

България обича, подкрепя, надява се и… никога не печели, брато. За съжаление това е така в доста големи конкурси и състезания, в които участват наши таланти, каращи ни да се гордеем.

Но да си признаем, българите обичаме винаги да се делим. Спомняме си една Олимпиада. Няма да назоваваме отбора и годината, само това, че 4 души се бяха разделили на 3 групи. Жив ташак! Конкурсите, които не печелим, обаче ни обединяват. Всички сме заедно, прегръщаме се, напиваме се, дори сме готови да кажем на ближния, че Цецка му е по-близка с нас, отколкото с майка си.

И все пак, винаги има нещо, което ни спира към върха.

Евровизия

Кристиан Костов остана втори. Това само по себе си е победа. Като добавим, че и Македония гласува за нас, успехите стават два. Голяма част от хората в България стояха до късно, за да стискат палци на нашето момче, вместо да поркат на маса или да сънуват знойната Цецка с голям балкон от съседния вход. Победите са три! Въпреки това, пак не успяхме да вземем шибаното първо място на тоя конкурс!

От години е така, брато! Помним още големите Елица и Стунджи, които останаха пети през 2007-ма, четвъртото място на Поли Генова през миналата година и Софка, която се класира… всъщност, не се класира на финал.

На детската “Евровизия” Крисия, Хасан и Ибрахим пак се класираха втори.

Обмисляме вече да хванем сопата и както пеят Ъпсурт: “…ходих да бием журито на Евровизия”.

Световно или европейско първенство по футбол

Онова четвърто място в САЩ’94 още ни топли, но също толкова и ни натъжава. Никога няма да забравим полуфинала срещу Италия, който загубихме с 1:2. В 70-ата минута Данчо Лечков с левия крак от центъра чудесно намери включилия се от дясно Емо Костадинов, а след секунда цял свят видя… играта с ръка на Били Костакурта.

Цял свят, но без асистент рефера от Англия Рой Пиърсън и френския главен съдия Жоел Киню. В крайна сметка загубихме и се върнахме с бронзови медали на гърдите си – най-големият успех на българския национален отбор по футбол.

Видеото е специален поздрав за главния рефер Жоел Киню.

Шампионска лига или Лига Европа

И докато първият трофей няма взимане, то вторият го виждахме през 2005/06. Тогава “Левски” отпадна на 1/4-финалите в турнира след клане на “Герена” в мач срещу “Шалке”. Реферът Майк Райли – дис бритиш хомосекшуал броук да гейм – ни еба бойната слава с отсъжданията си. След като “Левски” поведе в резултата, съдията педераст изгони за леки съприкосновения Седрик Бардон. А с ръка на сърцето трябва да признаем, че тогава “сините” играеха така, все едно нямаше кой да ги победи в турнира.

На полуфиналите “Шалке” отпадна от станалия в последствие носител на трофея “Севиля”.

Мис Свят

И всички там международни конкурси за красота. Въпреки че обичаме да казваме как българките са най-красивите жени на света, това не е така. Винаги отиваме с голямата кошница, силикони и “естествена красота”, а в крайна сметка се връщаме тихо, кротко и със запазен час при венеролог. Единствено Жени Калканджиева през 1995-а се класира в челната десетка, което си остава историческо постижение и до днес.

Оскар

За да вземем статуетка, в който и да е жанр, дори Леонардо Ди Каприо няма да може да ни помогне.

За първи път думите “Оскар” и “българска продукция” се споменават в едно изречение през 1971 г., когато тогавашният Национален филмов център “Българска кинематография” изпраща на Филмовата академията в САЩ обичаната у нас лента “Таралежите се раждат без бодли”, но… греда. До 1999 г. година има около 20 години, в които България не изпраща свое предложение. Но все пак сред изпратените в останалите години се отличават: “Козият рог”, екранизацията на “Време разделно” – “Време на насилие”, “След края на света”. И пак греда след греда. “След края на света” дори е дисквалифициран заради изпуснат краен срок. Смятай, брато!

Тази година обаче стигнахме до Топ 5. Осемминутният филм “Сляпата Вайша” е номиниран за награда “Оскар” в категорията за късометражен анимационен филм заедно с още 4 номинации, но не получава наградата. Оскарът за 2017 е присъден на филма “Свирчо” (Piper). Да го духа и да треперят!

Световната титла по бокс

Кубрат Пулев е много близо да направи това. Веднъж стигна до мач за титлата – срещу Владимир Кличко. Тогава се наслушахме на теории на конспирациите – ръкавиците били тесни, рингът бил мек, а Кличко – допингиран. Истината е, че не можем да признаем гадната истина – има по-добри от нас. Кобрата е машина, но нямаше как да бие Кличко. Сега пак се надига врява, за това как нашият можел да напука гьома на Джошуа. Сигурни сме, че няма българин, който да не иска да види как Кобрата разнася британецът като лайнян вестник по ринга, това обаче засега е по-лесно само на думи.