Сиромахов за Brato.bg: В университетите дреме сила, която може да помете всичко

Siromahov

Източник: slavishow.com

Как гледаш на възможността броят на народните представители да бъде намален на 120, брато? Или на въвеждането на задължително гласуване на изборите?

Тези и още 4 точки са засегнати от инициативния комитет от “Шоуто на Слави”, който инициира подписка за референдум. Тя вече стартира и ще продължи до февруари месец, а през това време ще трябва да бъдат събрани и внесени в Народното събрание 400 хил. реални подписа. Решихме да поговорим с един от представителите на инициативния комитет в лицето на Иво Сиромахов.

–    Благодарим, че се съгласяваш на поредно интервю за Брато.бг. Този път ще говорим за малко по-сериозни неща и в частност за политика. Интересуваме се от инициативата за референдума. Започнахте обиколка по градовете, срещате се с млади хора по университетите. Кое е нещото, което най-много ви потресе от чутото, видяното?
–    Чак да сме потресени – не сме. Видяхме студенти, които са недоволни от невежеството във властта, от корупцията, от липсата на справедливост, но някак си са се примирили, че винаги ще бъде така и че нищо не може да се направи. Което просто не е вярно. Живеем в демократична държава и ако хората поискат, могат да променят всичко. Тъжно е, че младите, образовани хора, които би трябвало да са двигател на промените, са толкова инертни. Чакат някой друг да дойде и да свърши работата.

– В един от клиповете видяхме как млада жена плаче. Толкова ли е обезсърчен народът и ако е така, не е ли малко странно защо продължава да си мълчи и да води този мизерен живот?
– Тя се разплака от безсилие. От яд, че не усеща в обкръжението си воля за промяна. Доста обезсърчаващо е да живееш сред хора, които демонстрират, че не им пука.
Народът винаги си е мълчал, винаги е гледал с подозрение на промените. Така е било и по време на Априлското въстание – неколцина млади мъже се хвърлят да освобождават народа, а народът се заключва зад дуварите си и трепери от ужас да не би па наистина да вземат да го освободят тия хаймани. Когато Ботев преминава с четата си Дунава, става същото – хората се изпокриват. Не е имало кой една чаша вода да му налее. Опазил ме Господ да правя някакви алюзии между нас и героите от миналото. Просто искам да кажа, че народът не се е променил изобщо. Колкото и да е тъжно да си го признаем, голяма част от българите са се чувствали добре с турското робство. Свободата хич не им е липсвала, защото никога не е била ценност за тях.
– За да не сме толкова негативни, кое бе положителното от срещата със студентите?
– Положителното е, че има мислещи млади хора. Малко са, но ги има. В университетите дреме една огромна сила, която ако се пробуди, може да помете всичко.

– Кога да очакваме подобна лекция в София и къде ще се състои тя?
– Тия лекции са по инициатива на самите студенти. Ходим там, където ни поканят.

Вижте видео от срещата на Слави Трифонов, Тошко Йорданов, Иво Сиромахов, Филип Станев и Евгени Димитров със студентите в Пловдив! :)

Публикувахте от Референдум на “Шоуто на Слави” в 4 декември 2015 г.

– Какво ще направите, ако успеете с референдума? Какво ще последва? Каква ще бъде следващата ви крачка?
– Ще ви информираме, когато му дойде времето. Това би било огромен успех за гражданското общество, защото ще е първият референдум иницииран не от някакви институции, а от самите граждани.

– Изиграват ли своята роля определени медии, които правят всичко възможно да притъпят нашите реакции и съпротива към случващото се в държавата?
– Не. Жълтите медии се правят от тъпаци и се консумират от тъпаци. А те никога не са били фактор в обществото.

– Кой уплаши младите? И Слави го каза на една от срещите, че младите са станали прекалено пасивни. Имаш ли обяснение защо?
– Никой не ги е уплашил. С какво да ги уплашат? Какво ще им направят? Просто на голяма част от тях не им дреме. Свикнали са си с кочинката.

– А вас някой опита ли се да ви сплаши?
–    Нямат с какво. Правим всичко по правилата. Спазваме законите и конституцията. Да се плашат тия, които ги погазват.

–    Дори и референдумът да бъде приет, съществува ли вероятност въпросите да бъде формулирани така, че да доведат до провал, както стана с АЕЦ Белене? Предполагаме, че сте готови за всякакви мръсни игри?
–    Готови сме за всичко. Но няма да им е лесно, защото зад нас стои волята на стотици хиляди хора. А зад тях не стои нищо. Политиците са картонени кукли, които бранят една изначално загубена кауза.

–    Без да искаме да обидим някого, но в последно време народът рязко изпростя. Прекалено много мислим за някакви теории на конспирациите, не знаем, но започваме да си мислим, че всичко е с цел. Както бяхме прочели в една книга, прост народ с беден речник най-лесно се управлява. Цели ли се нещо подобно и при нас?
–    Не мисля, че хората са по-прости от преди. Просто сега имат възможност да се излагат в социалните мрежи и простотията им е по-видима. Преди можеха да демонстрират тъпотата си само в кръчмите, а сега вече имат медия. Свободният достъп до медия дава на тъпака измамното чувство, че мнението му е важно.

12194734_1723710427852488_9076757867715062192_o

–    По време на изборите има стотици сигнали за взети лични карти, за купуване на гласове, за наблюдатели по секции, които съдействат за манипулирането на вота… Сто процента има и още… Всичко става под носа ни, а при сигнали, никой не ги отразява. Защо? Всички ли са в кюпа, защото изборите като цяло май-май се правят само колкото да ги има. Поне така изглежда. Един вид “Ето, гласувайте! Вие избирате кой да управлява”, но в крайна сметка получаваме един и същи краен резултат.
–    При сегашната система изборите са само лош театър. Мандатите са разпределени предварително. Знае се коя партия колко ще вземе и кой ще бъде депутат. Не е важно как гласуват хората, а кой пише изборните протоколи. Всичко се контролира от двама добри приятели – Борисов и Пеевски. Едно горещо приятелство, основано на парите. Но в политиката парите не са достатъчни. Нужно е и доверие, а те го нямат. Така че дните им във властта са преброени.

– А има ли добри политици в България?
– Разбира се, че има. Но не са в парламента и правителството. Там виреят само лизачите.

– Позволи ни един директен въпрос. Имате ли политически и властови амбиции с екипа?
– Имаме амбиции България да стане нормална държава.

188430_517718361573177_1071375464_n

– Има ли хора сред управляващите, които се страхуват от вас и от вашия референдум?
– Да. Всички до един. Ако референдумът успее, всички тия негодници са аут.

– В песента “Нема такава държава” се споменава за чакане на нови спасители. За съжаление, когато чакаш нещо и то не идва, се обезсърчаваш. Да ги чакаме ли изобщо? Съществуват ли такива същества или това е мит? Може ли вие да сте тези спасители?
– Спасители има само в тоталитарните режими. При демокрацията народът сам спасява себе си. Или отказва да се спасява.

–    Коя е най-важната тема, която вълнува Иво Сиромахов в края на 2015 г.?
–    Любовта.

– Няма как да не попитаме и за новата книга, която издадохте със Слави – “За мен е чест”. Можеш ли да ни припомниш какво значеше тази дума?
– Честта е онова нещо, което ни различава от политиците.

–    Какво можем да прочетем в нея? Удачна ли е за подарък за Коледа и изобщо какво да очакваме между дебелите корици?
–    Очаквайте неочакваното. Книгата е най-добрият подарък за Коледа, защото e не просто някакъв предмет, а емоция.

–    За финал все пак ни се иска нещо положително, което да ни накара да се усмихнем. Какво писмо би написал Иво Сиромахов до Дядо Коледа?    
–    Вече съм във възрастта, когато самият аз съм Дядо Коледа. Иначе си пожелавам здраве. И да виждам повече усмихнати хора.

Вижте къде се намират пунктовете за събиране на подписи в България

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *