Още помним 90-те години, брато, когато ядяхме вафли Куку – Руку и играхме на Нинтендо. Любимата ни игра, разбира се, бе Супер Марио, където се превъплъщавахме в Луиджи, за да гоним гъбки и да скачаме по черупките на костенурките. Ех, какви години бяха, какви незабравими мигове.
Сега, няколко десетилетия по-късно, въпросното Нинтендо хваща прах в един шкаф, който е като машина на времето и ни връща обратно в 90-те всеки път, когато го отворим.
И въпреки че не го правим, мелодията от въпросната игра има същата сила. Помниш ли я? Тъ-тъ-та та та та…
Не ни бива в тананикането, но виж следващото изпълнение на пиано, затвори очи и си припомни онези мигове с джойстик, когато ни бе необходимо толкова малко, за да бъдем щастливи. Толкова малко…
